Готови ли са българските висшисти за дигиталното бъдеще на труда?

По време на международната конференция "Дигитализация и бъдещето на труда - възможности и решения", организирана от КНСБ, над 50 представители на различни международни синдикални организации обсъдиха как ще се промени пазарът на труда в дигиталната среда.

В интервю на Лазарина Кадева (тук) може да се запознаете с мнението на двама преподаватели, членуващи в КНСБ - доц. Силвия Трифонова от катедра "Финанси" на УНСС и доц д-р Агата Манолова от Факултета по телекомуникации в ТУ-София, с позиции по повод увеличаващите се изисквания за конкурентоспособност на пазара на труда към заетите лица. 

Източник: bnr.bg

ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА И БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА -  ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНИ РЕШЕНИЯ В КОНТЕКСТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Като погледнем назад към историята, изглежда разумно да заключим, че страховете и опасенията относно дигитализацията и автоматизацията са разбираеми, но в крайна сметка неоправдани. Технологичната промяна може да елиминира определени професии, но до момента тя винаги е създала повече работни места. Отвъд създаването на нетни работни места има и други причини да бъдем оптимисти относно въздействието на дигитализацията и автоматизацията. Чрез премахването на повтаряемостта и ум-потискащите професии, дигитализацията и автоматизацията могат да ни освободят да преследваме кариера, която ни дава по-голямо чувство за смисъл и благополучие. Кариерите, които ни предизвикват, внушават чувство за прогрес, ни дават автономия и ни карат да се чувстваме полезни на обществото – всички необходими атрибути на задоволителна професия.

Има много неща, които са различни сега, отколкото в миналото, и тези фактори ни дават основателна причина да вярваме, че бъдещето ще се развие по различен начин. В миналото технологичното разрушаване на една индустрия не е означавало непременно разрушаването на друга. Да вземем производството на автомобили като пример: роботът в производството на автомобили може да доведе до големи печалби в производителността и ефективността, но този робот би бил безполезен, опитвайки се да произведе нещо различно от кола. Основната технология на робота може да бъде адаптирана, но в най-добрия случай ще може да произвежда нещо сходно.

Изкуственият Интелект (ИИ) има различна идея, защото може да се прилага в широк спектър от индустрии. Когато развивате ИИ, който може да разбери език, да разпознава модели и да разреша проблеми, горе-описаната ситуация изглежда по-друг начин. Представете си създаването на ИИ, който може да диагностицира заболяванията и да борави с лекарства, да адресира съдебни дела и да пише научни статии. Друга важна разлика между настоящето и миналото е скоростта на технологичния прогрес. Технологичният прогрес не напредва линейно, а експоненциално, подобно на закона на Мур.

Административните професии ще бъдат елиминирани, по същество всичко, което изисква средни умения (което означава, че изисква известно обучение, но не много). Това оставя професиите с ниска квалификация и висока квалифиция, които изискват високо ниво на обучение и образование. Със сигурност ще има все по-голям брой работни места, свързани с програмирането, роботиката, инженерството и т.н. В крайна сметка тези умения ще са необходими за подобряване и поддържане на ИИ и автоматизация.

Всъщност най-работещите и продуктивни фирми, т.нар. "гранични фирми", както и подгрупа от бързо разрастващи се фирми търсят висококвалифицирани и разбиращи от дигитални процеси работници (вж. Таблица 1). Тъй като печалбите от производителността са резултат от инвестиции в капитал, основан на знанието, не е случайно, че професиите с най-голям растеж в броя на служителите са най-вече висококвалифицирани, включително софтуерни специалисти, специалисти по продажбите, където ИКТ увеличават възвръщаемостта на труда за висококвалифицирани работници, изпълняващи когнитивни задачи.

Особена загриженост за Европа е прогнозираният недостиг на умения в областта на информационните и комуникационните технологии, който се очаква да доведе до 825 000 свободни работни места до 2020 г.(Таблица 1)

Tаблица 1. Най – търсените  умения за 2015 г LinkedIn Global

Но хората, които са загубили средноквалифицираните си работни места, ще могат ли вместо това да се преместят в тези висококвалифицирани роли? Разбира се, не без значително обучение и образование. Малко вероятно е броят на нискоквалифицираните работни места да се увеличи, особено когато средната класа губи работни места и спира да харчи пари за хранене, градинарство, домашно здраве и т.н.

Как да се подготвим? Като начало чрез преработване на цялата ни образователна система и осигуряване на средства за хората да се преквалифицират. Първата индустриална революция наложи масовото въвеждане на основното образование, за да се подготвят хората с необходимите умения за работа. Проблемът е, че все още използваме образователна система, която е насочена към индустриалната ера. Четенето, писането, аритметиката някога бяха важни умения да се научат, за да успее човек в индустралния свят. Сега това са уменията, които бързо се завладяват от ИИ.

В допълнение към преосмислянето на цялата образователна система трябва да приемем, че ученето не завършва с официално обучение. Ускоряващият темп на технологичните промени означава, че ученето трябва да бъде преследвано през целия живот, непрекъснато преквалифициране, за да отговаря на изискванията на непрекъснато променящия се свят. Промените в образователната ни система, осигуряването на средства за преквалификация на хората и насърчаването на ученето през целия живот ще помогне за плавния преход към новия дигитален свят. Предвид промените на работното място, хората ще трябва все повече да усвояват нови умения, за да останат на работа през целия си трудов живот.

Рисковете от нарастващата поляризация и изселване могат да бъдат преодолени със засилване на устойчивостта на работниците чрез възможности за преквалификация и повишаване на квалификацията през целия живот, особено във време, когато преходите в кариерата и самостоятелната или временната заетост стават все по-чести. Затова държавните политики трябва да реагират по-динамично на променящата се реалност на трудовия свят. Това изисква всеобхватен подход, който включва: промяна на образованието, подпомагане на фирмите за растеж и създаване на работни места чрез инвестиране в умения и квалификация и разработване на показатели, които позволяват публичните инвестиции в образованието и ученето през целия живот да доведат до дългосрочни и ефективни социални резултати.

Днес публично финансираното образование е насочено главно към деца и млади хора, които все още не са на работа. В бъдеще такива мерки трябва да се съсредоточат също така и върху работниците и търсещите работа, които имат за цел основно да подобрят възможностите си за наемане на работа. Иновативни публично-частни партньорства между училища, университети и частни образователни институции следва да бъдат насърчавани да инвестират в развитието на умения и човешкия капитал на работещите хора.

Доц. д-р Агата Манолова
Председател на УС ”ВОН”- КНСБ в ТУ-София

Публикацията (*.pdf) е част от програмата на Международна конференция в памет на Григор Градев на тема "ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА И БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНИ РЕШЕНИЯ", проведена на 2 май 2017 г., НДК, Литературен клуб „Перото", София.