|
Доц. д-р Лиляна Вълчева, председател на Национален браншов синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ
ИЗБОРЪТ ДА Е КАЧЕСТВОТО,
А НЕ ФИНАНСОВОИЗГОДНИТЕ СПЕЦИАЛНОСТИ
Когато промените се правят на тъмно, резултатите са абсурдни
- Доц. Вълчева, огромните диспропорции в диференцирания норматив за издръжка на обучението за един студент по професионални направления отдавна са обект на обсъждане? Как се стигна до, меко казано, ненормалното съотношението 1:10 (най-ниския към най-високия норматив), докато в другите страни средно то е 1:5?
- През 2001 г., когато започнаха разговорите за коефициентите за издръжката на обучение на студентите и малко след това през 2004 - 2005 г., те се коментираха в по-близки граници, от порядъка на 1; 1.6; 2.3; 4.3; 5 и 6.2. Най-високият коефициент – 6.2, бе за професионалните направления – „Медицина”, „Стоматология”, „Фармация”, „Обществено здраве” и „Спорт”. През 2007 г. е направена промяна в ПМС № 162 (от 20.06.2001 г.) и неизвестно как и на каква база медицинските науки бяха отделени в нов ред, с много по-висок коефициент - 9.4. Държа да подчертая, че промяната не е обсъждана. Не са ми известни и мотивите за нея. В крайна сметка се получи така, че базовият норматив за издръжка на обучението на един студент в професионалните направления „Педагогика“, „Икономика“, „Администрация и управление“, „Туризъм“ се умножава по 1.00, а в „Медицината“ – по 9.4. Има още едно професионално направление с висок коефициент (10,57) - „Военно дело”. Но поради спецификата и най-вече поради факта, че е в принципала на военното министерство – не си позволявам коментари.
По поръчка на Министерството на образованието и науката НАЦИД направи проучване за съотношение в коефициентите по професионални направления в различни страни. В нито една страна от ЕС то не надвишава 1:5, докато у нас това съотношение е два пъти по-голямо.
- Академичната общност отдавна алармира, че ситуацията е абсурдна, но с малки изключения, нищо не се променя?
- Националният синдикат „Висше образование и наука“ (ВОН-КНСБ) внесе своите мотивирани искания за корекция на коефициентите още през 2010 г. През 2012 г. бяхме подкрепени и от официално решение на Съвета на ректорите. Във връзка с преговорите за Бюджет“2014 нашият синдикат организира среща в Министерския съвет, на която покани и ректори. Като положителна стъпка оценявам ръста, макар и с малко, на коефициента за „Педагогика“, „Педагогика на обучението по ...“ и „Теория и управление на образованието” – от 1,0 на 1,05. Благодарение на това, университети и факултети с висока оценка за качество получиха увеличение на субсидиите си. По-сериозно увеличение договорихме на средствата за издръжка обучението на един студент в направленията „Математика“, „Природни и инженерни науки“, където коефициентът от 2.3 се промени на 2.4. В резултат на това, ако през 2014 г. средният норматив за издръжката на един студент бе 1771 лв., то през 2016 г. скочи на 2110 лв. Такова значително увеличение обаче не получиха всички висши училища от тези професионални направления, а само тези, които имат и висока комплексна оценка за качеството на обучение (ПМС 328), която се отчита по четири показателя. С най-голяма тежест е показателят „реализацията на пазара на труда“. Следователно, увеличението на коефициентите по професионални направления не означава автоматично повече пари. Трябва да има и качество. И в случая с висшите технически училища това вариране е налице. В някои увеличението е от 1664 лв. на 1693 лв., в други – от 1716 лв. стига до 2141 лв. Има висше училище с увеличение на средствата за издръжката на един студент – от 1484 лв. на 1485 лв., или само с един лев, защото и комплексната оценка за качеството е ниска и броят на студентите е изключително малък поради липса на интерес. Има висши училища, при които средствата дори намаляват, независимо от увеличения коефициент – например от 1296 на 1235 лв.
През 2014 г. бе направена още една промяна в ПМС № 162 и бе увеличен на 6.5 коефициентът в направление „Ветеринарна медицина“. Промяната бе много добре обоснована и отчиташе характера и спецификата на учебния процес.
- Как се отразяват огромните разлики в коефициентите по професионални направления върху системата на висшето образование?
- Като припомним и факта, че базовият норматив за издръжка на един студент бе намален от 963 на 693 лв., става ясно, че най-много пострадаха на професионалните направления с нисък коефициент, сред които са педагогическите и инженерните специалности. В същото време за някои професионални направления (като „Медицина“ например) финансирането надвишава нуждите на съответните ВУ и те формират непрекъснати излишъци.
Именно затова някои висши училища започнаха да разкриват специалности от професионални направления с високи коефициенти, защото са финансовоизгодни – например „Национална сигурност“ (коефициент 7,81). Само че това става без да са налице съответната база и най-вече квалифицираният академичен състав. Какво е тогава качеството на образованието? Отговорете си сама.
Но колегите забравят, че системата на финансиране постепенно се променя и все повече пари ще се дават за качество. Разбира се, това ни най-малко не означава, че и коефициентите в професионалните направления не трябва да се променят и да бъдат в по-приемливи граници.
- Нормално е да се искат повече средства за висше образование, но прави ли се анализ на въздействие? Как се харчат средствата и какво се получава вследствие на вложението им?
- Националният синдикат „Висше образование и наука“ непрекъснато прави анализи като сравнението е спрямо 2014 г., когато, както вече стана дума, бяха променени някои коефициенти - в педагогиката, природните, инженерните науки и ветеринарната медицина. Договорените тогава допълнителни средства от 20 500 000 лв., които влязоха директно в бюджетите на висшите училища в частта „Субсидия за издръжка на обучението на студентите”, твърдя, че се отразиха положително на тези институции, които се управляват прозрачно и в диалог със синдикатите. Тези висши училища и сега отчитат значителен ръст в доходите, инвестират в подобряване условията на труд и са финансово устойчиви. Но има и висши училища с трайни проблеми от финансов характер. Причините не са само в демографската криза, а и във влошените показатели в комплексната оценка за качество на обучение.
- За кои висши училища става дума?
- Най-вече тези, които „избягаха“ от традиционно силните си специалности. Те не насочиха усилията си към повишаване на качеството на обучение в присъщите си направления. Изкушиха се да разкриват нетипични за тях специалности за сметка на качеството. Ето пример – специалност „Икономика“ има в 26 висши училища, а „Право“ – в 9, но качеството на завършилите специалисти и тяхната реализация е на много високо ниво само в четири висши училища. В останалите оценката е незадоволителна.
- Как по-правилно да се разпределят парите за висше образование?
- Предложенията на синдикат „Висше образование и наука“ винаги са подкрепени с анализи, мотиви. Първото ни предложение се отнася до запазване на базовия норматив в сегашния размер от 693 лв. Ако го променим, това ще доведе до още по-голям ръст на средствата за професионалните направления с високи коефициенти, а нискобюджетните групи специалности отново ще са недофинансирани.
Второ – предлагаме да обединим специалностите от първото и второто професионално направления, като те да са индексирани с коефициент 1.6. Това са двете групи направления от икономически, хуманитарни и обществени специалности, които са близки по разходни норми. Условието обаче е коефициентът 1.6 да се отнася само за висшите училища с висока комплексна оценка за качество на обучението.
Трето - предлагаме плавно покачване на коефициента в инженерните и природните специалности, като до 2020 година той да достигне до 3.0, но само там, където е налице най-високата комплексна оценка за качество на обучение. Целта е да има конкуренция на база постигнати резултати и парите да се предоставят според качеството.
Предлагаме коефициентът за професионално направление на специалностите „Растениевъдство“, „Растителна защита“, „Животновъдство“ да достигне 5 (при 4,30 в момента). В направление изкуства – от 5 на 6. В случая не може да се говори за масовизация на образованието по изкуствата, поради изискванията за малък брой студенти (3 - 5) на един преподавател.
Предлагаме да се намалят коефициентите в някои професионални направления: „Национална сигурност“ (от 7.81 на 7.0) и „Медицина, стоматология и фармация“ – от 9.4 на 8.8. Изчислили сме, че в този случай висшите училища няма да бъдат финансово ощетени. Към тях интересът е традиционно голям. Приемът се изпълнява на 100 %. Имат много студенти и в платена форма на обучение, което ясно подчертава тяхната връзка с бизнеса. Някои висши училища, като следствие на високите коефициенти, а от там и високи такси за обучение, ежегодно формират излишъци. За предходната година те са в размер на 250 млн.лв. преходен остатък, като 2/3 от тези пари са акумулирани в медицинските университети. Известен е на широката общественост един от медицинските университети, който има преходен остатък от близо 100 млн. лв.
Отново ще припомня, на другия полюс са висши училища, които са системно недофинансирани и заради ниските коефициенти на професионалните направления, в които обучават, които обаче са необходими на икономиката и обществото. Затова нашият синдикат настоява най-много за увеличаване на коефициента за педагогическите и за техническите специалности.
- Какво би било съотношението на най-ниския към най-високия коефициент, ако предложението ви се приеме?
- Ако приемем, че най-ниският коефициент стане 1.6, а най-високият - 8.8, ще имаме съотношение 1 : 5.5, близо до средното за ЕС – 1:5, без да има финансови проблеми в сектора на висшето образование. Ще продължим да имаме диференцирано финансиране по професионални направления, но без разликите да са драстични.
По време на подготовката на интервюто станаха ясни резултатите от дейността на работната група, сформирана към МОН с участието на финансови експерти, ректори и синдикат „Висше образование и наука“ - КНСБ. След много анализи и изчисления бяха актуализирани коефициентите по групи професионални направления, както следва: педагогическите специалности от 1.05 на 1.25; обществените – от 1.6 на 1.85; природните и инженерните – от 2.4 на 2.8; аграрните – от 4.3 на 4.8; изкуствата – от 5.0 на 5.3; национална сигурност от 7.81 на 2.8 и медицина – от 9.4 на 8.5, което вече е по-приемливо за академичната общност. Това е справедливо разпределение на коефициентите, защото те отразяват и спецификата, и нуждите на обучението в различните специалности на професионалните направления.
След като се направи цялостен анализ на заложените средства в проекто-бюджета за 2017 г. на държавните висши училища от страна на експертите на синдикат „Висше образование и наука“ и на КНСБ, може да се обобщи, че с актуализираните коефициенти по професионални направления, както и критериите на комплексната оценка за качество на обучението (ПМС № 15/2015г.), субсидията за обучение на 162 552 студентите е увеличена с около седем милиона лева. Увеличението на средствата за стипендиите на обучаващите е с ръст от три милиона лева. В капиталовите разходи на висшите училища са предвидени повече средства (на основание ЗВО, чл. 91, ал. 4: „допълнително финансиране за обучението по приоритетни професионални направления и защитени специалности”, определени с акт на МС), които са 808 603 лв.
Общо в държавната субсидия за ДВУ за 2017 г. е заложен ръст от около 11 млн. лв. Обсъждането на Бюджет“2017 продължава.
|
