На 5 септември 2014 г., по покана на доц. д-р Румяна Коларова – министър на образованието и науката в служебния кабинет, доц. д-р инж. Лиляна Вълчева – председател на ВОН-КНСБ, участва в работната група по актуализацията на проект на Стратегията за висше образование и план за действие до 2020 г.
От страна на МОН участваха проф. д-р Николай Денков, зам.-министър, проф. д-р Валери Младенов - зам.-министър, доц. д-р Мария Фъртунова – директор на Дирекция „Висше образование”, представители на правната и финансовата дирекция, както ректори, НПСС и представители на Икономическия и социален съвет.
Доц. Вълчева представи становището на ВОН-КНСБ:
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,
Предвид времето, което имаме, до разглеждането на проекта на Стратегия за ВО в Комисия на следващото НС, представяме на Вашето внимание още препоръки по същество:
В част ІІ. По анализа за състоянието на системата за ВО:
На с. 6 : „Системата за ВО се характеризира със занижен контрол от страна на държавата върху количествения растеж на мрежата от висши училища за сметка на качеството на обучението и ефективността на инвестициите в сектора”:
Редно е да се поясни, че „количествения растеж” се отнася до многото дублиращи специалности в няколко висши училища (ВУ), които ползват едни и същи преподаватели. Още по важно е, че Академичният състав по новия ЗРАСРБ е назначен на основен трудов договор на академични ДЛЪЖНОСТИ (отпаднаха научните звания) и трябва задължително да спазва регламента за работа на едно и ½ работни места.
Напр., силно е деформирана структура на българските ВУ по отношение на доминиращото развитие на отделни учебно-научни направления, каквито са обучението по икономика и по право. Така, от 51 висши училища, в страната 31 развиват обучение по икономика, като 11 от тях са с икономически профил, две от тях имат филиали със специалности по икономика, а 18 са структурирали факултети по икономика. По направление “право” са структурирани юридически факултети в 9 ВУ.
Другата причина произтича от създадените филиали за изнесено обучение към ВУ с незначителен по численост „собствен” научно-преподавателски състав, т.е. основно от хонорувани преподаватели, които са 15 на брой.
Пак на с. 6: ”незадоволителен дял на завършилите ВО: общо 26,9 % от населението на възраст от 30 до 34 години”:
Това не е по вина на ВУ и трябва да се поясни, че българският бизнес в основната си част е ниско технологичен и съсредоточен в сферата на търговията и услугите. Нашият бизнес, с много малки изключения, не е в състояние да осигури добра работа, условия на труд и т.н., съобразно изискванията на младите хора с висше образование? Препоръчаното равнище от 36 % завършили ВО до 2020 г. е твърде завишено за страната ни, която е на дъното на всички европейски изследвания по работеща икономика, доходи, качество на живот и т.н. Трябва ясно да отговорим на партньорите в ЕК, че става въпрос за страна, в която средствата за образование, наука, технологии са на остатъчен принцип от години, а за иновации да не говорим! ВУ не могат да бъдат заявители и съответно патентопритежатели на служебно създадените изобретения, защото не могат да осъществят икономическата им реализация. Но, много европейски и световни университети годишно печелят по милиони евро или милиарди долара от предоставени лицензии на бизнеса за свои патенти.
На с. 7: „драстично разминаване между профила на подготвяните специалисти във висшите училища и реалното търсене на пазара на труда”:
Да, голяма част от завършващите студенти не се реализират по съответната специалност, но ако разгледаме структурата на българския бизнес по данни на НСИ – само в 1,2 % от средни предприятия са заети от 50 до 249 души и в 0,2 % от големите предприятия са с над 250 души, а в 98,6 % (малък и среден бизнес) - са със средната численост на заетите от 4,2 души. На такъв бизнес, с такава малка средна численост, вишисти дали са необходими? Трябва му само оправдание пред обществото за всички негативи на пазара на труда, а висшето образование е много удобно извинение.
По горепосочените причини става ясно защо „Липсват и измерители за качеството на завършващите и устойчива система за получаване на обективна обратна връзка от страна на работодателите за качеството на придобитите от студентите знания и умения по време на придобиването на висше образование” (с. 7).
Пак на с. 7 се споменава за остър и траен дефицит на кадри по инженерни и технически специалности, но трябва да се каже и за дефицита на педагозите! Това са специалисти, които се обучават в специалности от Професионално направление 1 (ПН-1) и Професионално направление 3 (ПН-3). Но, какво прави държавата за да стимулира това? Със сумата от 693 лв. за един студент на спецеалностите от ПН-1 дали може да се покрие издръжката на обучение с добро качествено? Пак в тази сума са средствата за компютърна техника, за електронизация на учебния процес и др. текущи разходи за учебния процес! Видно е, че държавата обучава бъдещия педагог с два пъти по-малко средства, спрямо осигурения стандарт за обучението на един ученик.
И още, дела на държавата за осигуряване на средства за обучение на студент в размер на 70 % (ЗВО) от 2008 г. до сега е силно редуциран на 30 до 40 %, а таксите на студентите се повишиха от „до 30%”, после на 50%, а сега и на 2/3! Ето така се разбира кризата у нас - дела на средствата от страна на студентите расте, а държавата, която системно недофинансира висшето образование, респ. политиците, ще си останат с приказките за приоритет, антикризисни мерки...
На с. 10: „делът на завършилите висше образование е нисък, което е в противоречие с нуждите на икономиката, която има нужда от квалифицирани кадри, за да се развива” – коментара е по-горе! Само ще добавим, че причината не е само демографска – кандидат-студентите още в края на І-я семестър се ориентират към работа в столицата и не посещават учебни занятия, но повече от шест месеца ползват стипендии, общежития!
На с. 11: за ”демотивация на младите преподаватели и изследователи, ЗАСТАРЯВАНЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ”, както и за „Ниското ниво на научните резултати:
В някои ВУ връзката „образование – наука – икономика” е невъзможна не само по споменати причини. Трябва да подчертаем за ниските доходите и за трудния път в научната кариера у нас - без пари от бюджета да правиш наука с лични средства! Някои са се посветили на каузата, но трябва ли да виним младите за това, че искат добри условия и финансиране!
По отношение на застаряването на преподавателите ще добавим, че от 2012 г., след отмяната на първата част на точка 10 на чл. 328, ал. 1, не съществуват никакви ограничения за служители, ас. и гл.ас. при пенсиниране, а хабилитираните проф. и доц. останаха не само със задължението да се пенсионират, но и това да става на 65 години (в държавата пенсионата възраст се увеличи няколко пъти, но за хабилитираните – няма промяна, остана само задължението да напускат системата! Това не е ли брутална форма на дискриминация от страна на държавата ...
На с. 12: Пак става дума за „разминаване между структурата и профила на завършващите студенти на образователно-квалификационните степени „бакалавър” и „магистър” и ОНС „доктор” и динамиката на пазара на труда в България”, но пак ще подчертаем, че това разминаване не е по причина на ВУ! Добре е да се уточни, че за да се подобри това, бизнесът трябва да се регулира, а държавата, паралелно с нашата Стратегия, трябва да приеме такава и за икономическото развитие с ясни претенции към структурата и работните места на пазара на труда.
Затова не приемаме претенциите на бизнеса към висшето образование от рода - специалистите с висше образование да разбират от всичко. Т.е., завършилите в някое от икономическите ни ВУ, трябва да може да води счетоводството, да управлява финансите, да осъществява маркетинговата дейност на предприятието, да отговаря за човешките ресурси (личен състав), да е запознат с търговията и снабдяването, да е мениджър и въобще, да бъде един „пенкилер”. Такива специалисти не подготвя никой университет по света! Не се подготвят и в българските ВУ. И на нас ни отива да напишем в Стратегията, че Университетите имат друга цел в подготовката на бъдещите специалисти, а именно - да бъде създаден фундамент от знание и да ги научат на философията на това знание. Само с този фундамент ще могат бързо да усвояват всяка една бъдеща конкретна работа във фирма, колкото и специфична да е тя.
На с. 12: „Единството на обучение и научни изследвания” – трябва да поясним, че броя на студентите е нараснал с 2,1 пъти, а този на преподавателите – с 1,2 пъти. При увеличеното учебно натоварване, повече дипломанти, докторанти, работа по акредитация, проекти по задължителните програми за дистанционно обучение, учебни практики и стажове, валидиране на компетенции и какво ли още не, преподавателите са с ограничен ресурс от време. Ако за други работещи денят е 8 часа, то за работещите във ВУ понякога и 16 часа не са достатъчни. Ето защо, подобряването на учебните програми (промяна с 10 до 20 %) в някои ВУ е обвързано с допълнителни финансови стимули. Освен това за участващите в научна дейност, работа по проекти и др. дейности, свързани с реформите на ВУ, в КТД и с решение на АС, е договорено заплащане по съответни коуфициенти на тежест за всяка допълнителна дейност.
На с. 15/16 и с. 30: по отношение на настоятелствата – текста трябва да претърпи промяна, която да договорим отново, но нашата претенция е и за финансовите ангажименти от страна на бизнеса, а не просто участие или фигуриране в списъка! Досегашната форма на работа на настоятелствата не доведе до никакви подобрения или драстични промени в управлението на ВУ. Естествено, че изключение има, но точния модел не е намерен!
На с. 17: „Несъвършенства на ЗРАСРБ, довели до диспропорция между хабилитирани и нехабилитирани преподаватели.” – в повечето случаи не отговаря на истината, защото в този случай ВУ трябва да осигури повече средства за работни заплати. Освен това, в много ВУ тези пропорции са отразени и съобразени със съответните направления. Ако, има изключения, трябва да ги посочим конкретно, а не да правим генерални изводи в Стратегия! Необходимо е да приемем, че това право със закон е предоставено на автономните ВУ и те носят отговорността за това, какво ВУ искат да бъдат – с високи показатели и претенции, или на друго ниво. По този въпрос ВОН-КНСБ е внесъл в МОН подробно становище.
По текста за „Липса на диференциация на заплащането на преподавателите според резултатите”, ще поясним отново, че в някои ВУ има такава и ние сме ги договорили в КТД (по атестационни критерии, по различна учебна натовареност, по научно-изследователска дейност, по работа в национални и международни проекти).
На с. 19: „специализирана информационна система, която съдържа: Регистър на висшите училища, Регистър на академичния състав на висшите училища» - защо все говорим за броя на ВУ, а не споменем за броя на НИ в БАН или за броя на учените, които преподават в няколко ВУ едновременно. Препоръчваме на МОН да въведе тази добра практика към БАН - регистър на институти и учени, както и да въведе по-строг контрол върху работата на докторантите!
На с. 22: „Стратегията за развитие на висшето образование може да бъде успешно реализирана само ако е ресурсно осигурена.” – да, но защо отпаднаха 6 % за образование с нарастващ дял за висшето образование от БВП, а средствата за наука само на 1,5% от БВП достатъчни ли са? Според нас те трябва коректно да отразят и желанието ни да привличаме бизнеса с останалите 1,5%. Едва ли ЕК ще приеме Стратегия без ясно поети ангажименти на държавата за висше образование!
На с. 31: „Въвеждане на единни национални минимални критерии към кандидатите за академични длъжности и научни степени по професионални направления и научни области” – споменахме за внесеното от нас становище и само ще добавим това, че тази промяна е в разрез с философията на ЗРАСРБ и само ще увеличи разходите на ВУ за съдебни процедури!
За Нов модел на финансиране на ВО:
На с. 31: т.4. ”Значително диференциране на финансирането според качеството и реализацията във всяко професионално направление – частта от субсидията, която се разпределя според броя на обучавани студенти постепенно да се намали до 50 на сто, а останалата част да се разпределя въз основа на коефициент за качество на обучението, свързан с обективни количествени критерии като успешна реализация на студентите (процент заети, начална заплата), научни резултати и съотношение между броя на кандидатите и броя на приетите студенти.”
Не е добре обмислено предложението! Веднъж говорим за намалените средства като следствие от кризата, а после предлагаме намаление до 50 % ....??? Не е ясно тези 50% спрямо кой размер на базов норматив ще бъде? Количествените критерии като „успешна реализация на студентите” (в родната икономическа действителност) и обвързването с финансиране на ВУ, не противоречи ли на качествените критерии?
Термина „начална заплата” означава, че трябва да я регламентираме с ПМС!2
И още, на с. 35: т.3 „Разработен и утвърден нов модел на финансиране на системата за висше образование, ориентиран към резултатите от обучението и реализацията на студентите и докторантите.» - Считаме, че сега действащия модел на финансиране по количествени (брой студенти) и по качествени (рейтингова система - РС) критерии е правилен. Нашето предложение е да се запази текста в ЗВО за 70 % държавен дял и 30 % от таксите на студентите, а допълнителното финансиране по критерийте на РС да надгражда и стимулира добрите ВУ. Какво ще бъде съотношението на задължителното и допълнителното финансиране е въпрос на средства и договаряне. Първата ни задача трябва да бъде насочена към нова методика за издръжка на обучението!
Въз основа на тези анализи предлагаме:
1. Една нова методика за издръжка на обучението и единен подход при финансирането на висшите училища, която да доведе до обосновано определяне на размера на субсидията за обучение на студентите, съобразно съотношението на брой преподаватели спрямо студентите (или дял преподаватели, дял служители и дял студенти), вида и характера на обучение на ВУ, оценката от тяхната акредитация, степен на тежест от кадри на пазара. Методиката трябва да бъде обвързана с дългосрочните стратегии за развитие на икономиката, обществото и държавата, за да е ясно определен броя на специалистите в съответните професионални направления за пазара на труда.
2. Една промяна на коефициентите (действащите са остарели и отразяват отминали етапи в разходните норми за обучение) за издръжка на обучението на студентите, която да отразява спецификата на обучение не само по висши училища, но и на професионалните направления и специалностите. Така напр., приоритетното увеличаване на коефициентите по професионални направления, посочени в Приложения 1, 3, 4 и 6 на ПМС за обучение на студенти в педагогическите, инженерните науки, земеделието и културата е крайно наложително. За целта е внесено в МОН и МС предложение от ВОН-КНСБ и Съвета на ректорите.
ЗА ЦЕЛТА Е НЕОБХОДИМО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ДЪРЖАВНОТО ФИНАНСИРАНЕ ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ от 0,9 на 1.2 % ОТ БВП.
3. В една от четирите дефинирани цели в Стратегия «Европа 2020» става дума за „инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НРД) в размер на 3 % от БВП на ЕС. У нас средствата от частни източници са три пъти под тези в ЕС и необходимостта от законодателни промени, чрез които да се стимулират подобни инвестиции, е от изключително значение. Повишаването на ефективността на финансирането, в т.ч. нарастващ дял на частния сектор, следва да бъде съпроводено от преструктуриране, промяна на съотношението „фундаментални - приложни изследвания”, пилотно внедряване и пазарен изход, укрепване на изследователските центрове и изграждане на интегрирана система „университет – изследователско звено – бизнес”.
ЗА ЦЕЛТА Е НЕОБХОДИМО УВЕЛИЧАВАНЕ СРЕДСТВАТА ОТ ДЪРЖАВНОТО ФИНАНСИРАНЕ ЗА НАУКА ОТ 0,6 НА 1,5 % ОТ БВП ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ РАЗЛИКАТА ДО 3 %, т.е. ОСТАНАЛИТЕ 1,5 %, ТРЯБВА ДА СЕ ЗАЛОЖИ ОТ БИЗНЕСА СРЕЩУ ПАКЕТ ОТ СТИМУЛИРАЩИ МЕРКИ.
4. Нови ЗАКОНИ - за висше образование и за национален научен център (БАН), които да стимулират подобряване на качеството на висшето образование и на науката като целта е ТЕ да се превърнат в интегрирани центрове за обучение, научни изследвания, иновации и предприемачество. Текстове да бъдат изготвени прецизно, с нужното внимание и експертна аналитичност, с цел предотвратяване на бъдещи нормативни противоречия.
В новия ЗВО да не се регламентира детайлно структурата на държавните висши училища (ДВУ), като се запише текст, че ДВУ определят организационната си структура за управление, съобразно своята специфика. По този начин ще се допусне системата за управление на висши училища да бъде гъвкава. Но, за ВУ с ниски оценки от НАОА и в рейтинговата система да се регламентират основните звена и органи за управление.
5. ВОН-КНСБ препоръчва и предлага да се създаде механизъм, чрез който да се контролира отчитането на преподавателите при акредитацията на висшите училища, като напълно подкрепя за целите на акредитацията един преподавател да се отчита при акредитирането само на едно висше училище. Важен е и обединен акредитационен модел на институционалната акредитация на ВУ с програмните акредитации по професионални направления, който да бъде заложен в нов проект на ЗВО, с оглед спестяване на средства на ВУ и оптимизиране на процеса по акредитация. В този случай НАОА ще разполага с по-малко средства, което неминуемо ще се отрази на работата й. Ето защо е необходимо да се промени финансирането и на Агенцията.
След изказаните мнения от участниците в работната група, предимно от министър Коларова и нейните заместници, ВОН, проф. Герджиков (СУ) и проф. Гоев (УНСС), работата продължи по текстовете за ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ на мерките по Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014-2020 г.
Планът за действие се базира на целите, предизвикателствата, мерките и очакваните резултати, посочени в Стратегията. Предвидените дейности са разпределени по цели, следващи структурата на Стратегията с предвиден срок за изпълнение на всяка дейност. Средствата за финансиране ще бъдат осигурени от два източника – програмно финансиране от националния бюджет за предвидените реформи в периода 2014-2020 г. и средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), основно чрез Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, но и чрез други финансови инструменти на Общността като ОП „Иновации и конкурентоспособност”, Приоритетна ос 2 „Регионална образователна инфраструктура“ на ОП „Регионално развитие” и др. Възможно е и осигуряването на други източници на донорска помощ, при необходимост и след решение на законодателната и изпълнителната власт в периода на действие на Стратегията.
Работата на групата ще продължи след като получим новите предложения от Академичната общност. За повече информация, както и за актуализирания проект на Стратегията и плана за действие, можете да посетите страницата на МОН. ДОЦ. ВЪЛЧЕВА ОЧАКВА ВАШИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ПО СЪЩЕСТВО. МОЛЯ, БЪДЕТЕ АКТИВНИ СЕГА!
ВОН-КНСБ
