ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ от ВОН-КНСБ към намирането на бързи и ефективни решения не само за преодоляване на икономическата и политическата криза, но и за реализиране на стратегическите цели за социално-икономическо развитие на страната през следващия политически мандат, който трябва да даде една по-добра перспектива пред нас, работещите в системата на висшето образование, но и пред нашите деца и младежи, пред трудещите се и всички хора, които искат непрекъснато да се усъвършенстват и живеят в нашата страна.
Време е политиците да гарантират устойчив законов регламент и достойно финансиране, с което да бъдат мотивирани младите хора да се занимават с преподавателска и научна дейност, а висшите училища и научни организации да предоставят благоприятна трудова и менторска среда, в която тези млади хора да получат своето развитие и да дадат своя принос в развитието на науката и качественото висше образование.
На първо място: Приоритетно финансиране на висшето образование и науката с оглед националния принос за постигането на заложените в Стратегия «Европа 2020» и в новата Стратегия - „Европейското висше образование в световен план" цели. Силен фактор на негативно въздействие върху равнището на обучение във висшето образование е неговото очевидно недофинансиране, като задържането на растежа на публичните разход от БВП се превръща в трайна политика на поредица от правителства.
Една нова методика за издръжка на обучението и единен подход при финансирането на висшите училища ще доведе до обосновано и справедливо определяне на размера на субсидията за обучение на студентите, съобразно оценката от тяхната акредитация и критериите на рейтинговата система. Методиката трябва да бъде обвързана с дългосрочните стратегии за развитие на икономиката, обществото и държавата, за да е ясно определен броя на специалистите за пазара на труда.
Една промяна на коефициентите (действащите са остарели и отразяват отминали етапи в разходните норми за обучение) за издръжка на обучението на студентите ще отрази спецификата на обучение не само по висши училища, но и на професионалните направления и специалностите. Така напр., приоритетното увеличаване на коефициентите по професионални направления, посочени в Приложения 1, 3, 4 и 6 на ПМС за обучение на студенти в педагогическите, инженерните науки, земеделието и културата е крайно наложително.
ЗА ЦЕЛТА Е НЕОБХОДИМО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ДЪРЖАВНОТО ФИНАНСИРАНЕ ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ от 0,9 на 1.2 % ОТ БВП.
На второ място: една от четирите дефинирани цели в Стратегия «Европа 2020» е „инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НРД) в размер на 3 % от БВП на ЕС. У нас средствата от частни източници са под 1 % от БВП и необходимостта от законодателни промени, чрез които да се стимулират подобни инвестиции и те да са съизмерими с европейските, е от изключително значение. Повишаването на ефективността на финансирането, в т.ч. нарастващ дял на частния сектор, следва да бъде съпроводено от преструктуриране, промяна на съотношението „фундаментални - приложни изследвания”, пилотно внедряване и пазарен изход, укрепване на изследователските центрове и изграждане на интегрирана система „университет – изследователско звено – бизнес”.
ЗА ЦЕЛТА Е НЕОБХОДИМО УВЕЛИЧАВАНЕ СРЕДСТВАТА ОТ ДЪРЖАВНОТО ФИНАНСИРАНЕ ЗА НАУКА ОТ 0,6 НА 1,5 % ОТ БВП. РАЗЛИКАТА ДО 3 %, Т.Е. ОСТАНАЛИТЕ 1,5 % ТРЯБВА ДА СЕ ЗАЛОЖАТ ОТ БИЗНЕСА СРЕЩУ ПАКЕТ ОТ СТИМУЛИРАЩИ МЕРКИ.
На трето място: Нови ЗАКОНИ - за висше образование и за основният научен център (БАН), които да стимулират подобряване на качеството на висшето образование и на науката като целта е ТЕ да се превърнат в интегрирани центрове за обучение, научни изследвания, иновации и предприемачество. Текстове да бъдат изготвени прецизно, с нужното внимание и експертна аналитичност, с цел предотвратяване на бъдещи нормативни противоречия.
В новия ЗВО да не се регламентира детайлно структурата на държавните висши училища, като се запише текст, че държавните висши училища сами определят организационната си структура за управление, съобразно своята специфика. По този начин ще се допусне системата за управление на висши училища да бъде гъвкава. Но, за висшите училища с ниски оценки от НАОА и в рейтинговата система да се регламентират основните звена и органи за управление.
ВОН-КНСБ препоръчва и предлага да се създаде механизъм, чрез който да се контролира отчитането на преподавателите при акредитацията на висшите училища, като за целите на акредитацията един преподавател да се отчита при акредитирането само на едно висше училище.
Крайно необходим е и обединен акредитационен модел на институционалната акредитация на висшите училища с програмните акредитации по професионални направления, който да бъде заложен в новия проект на Закона за висше образование и наука, с оглед спестяване на средства на висшите училища и оптимизиране на процеса по аккредитация.
Предвид проблемите, които създава прилагането на § 11 от ЗВО във връзка с чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ считаме, че е необходим нов текст в КТ, а именно: Точка 10 на член 328, алинея 1 се отменя. Така оставен текстът предпоставя дискриминационно отношение към лицата на длъжност „професор” и тези с научна степен „доктор на науките”, спрямо тези на академични длъжности „доцент”, “главен асистент” и “асистент”, тъй като по отношение на тях със закон е въведено едно задължително освобождаване на заеманата щатна длъжност и е оставена на волята на Научния съвет възможността за това те да продължат научната си дейност. В сравнение с тях лицата, заемащи длъжността „доцент” могат да продължат да работят на щатна длъжност до момента, в който работодателя не вземе решение и не приложи чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. А за тези на длъжност “асистент” и “главен асистент” към момента не съществуват никакви ограничения (това се отнася и за служителите), предвид отмяната на първата част на точка 10 на чл. 328, ал. 1, направена с редакцията от началото на 2012 година.
ВОН-КНСБ настоява за институционализиране на социалния диалог в специалните закони (ЗБАН и ЗВО), с конкретно разписани участници, функции и механизми и обхват на действие.
Гарантирано със Закон да се увеличават трудовите възнаграждения на българските учени и преподаватели, на основата на атестация за индивидуалния принос и качество на образователния и научния продукт по критерии, договорени със социалните партньори (особено за БАН).
И още,
От съществено значение е и стимулиране на международната мобилност на студентите, преподавателите и учените и включването в съответните европейски програми. В това число автоматично признаване на образователните степени, придобити в акредитирани учебни заведения в страните от ЕС.
Относно собствеността върху недвижимите имоти, ползвани от държавните висши училища, е необходимо със закон държавата да прехвърли тяхната собственост, която те да използват и управляват като публична държавна собственост. А освен това да се даде възможност висшите училища свободно да придобиват недвижимо имущество за учебни, научни или други творчески цели, свързани с основния им предмет на дейност, като новопридобитите имоти да имат статут на частна държавна собственост и университетите да могат да се разпореждат с нея в определении граници предвидении в закона.
Законодателно не е решен въпроса с икономическата реализация на университетската научна продукция. На висшите училища само в България е забранено да осъществяват търговска дейност, което означава, че на практика те не могат да продават своите патенти и други научни продукти, както и не могат да отстъпват лицензии за тях, не могат да реализират производствена дейност на тяхна основа нито сами, нито в съдружие с някой производител. Този въпрос в страните от ЕС отдавна е решен.
Ето защо предлагаме да бъдат законово регламентирани условия и процедури, позволяващи на висшите училища да осъществяват публично-частно партньорство за извършване на дейности по своя предмет.
Отчитайки всички елементи на системата и нейната специфика, важност и тясна връзка с икономическото и социалното развитие на страната, за пореден път, ОБРЪЩАМЕ ВНИМАНИЕ НА ПОЛИТИЦИТЕ ВЪРХУ НЕОБХОДИМОСТТА от създаването на самостоятелно МИНИСТЕРСТВО НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКАТА И ТЕХНОЛОГИИТЕ.
Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева
Председател на ВОН-КНСБ
