07 април 2014 г.
До
Проф. ВАНЯ ДОБРЕВА,
Председател на ПК по образованието и науката към 42–то Народно събрание
УВАЖАЕМА ПРОФ. ДОБРЕВА,
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висше образование с вносители народните представители Сергей Станишев, Лютви Местан, Милко Багдасаров и Алиосман Имамов, от 22 януари 2014 г.,
ПРЕДСТАВЯМ НА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ
С Т А Н О В И Щ Е
на СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ ОТ СЕКТОР “ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА”
По същество, предлаганото от вносителите изменение на закона се изразява в промяна на чл. 31, ал. 2, която към момента е със следното съдържание:
(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Лицата, избирани на ръководните длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж и техните заместници, не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност.”
Вносителите предлагат текстът на ал. 2 да се измени: “Мандатността на лицата, избрани на ръководните длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж и на техните заместници, се определя в правилника за дейността на висшето училище”.
Законът за висшето образование (ЗВО) определя кои са органите за управление на висшето училище. Това са общото събрание (ОС), академичният съвет (АС) и ректорът. Тези органи за управление се избират за срок от четири години. Мандатът на отделните ръководни органи на различните структурни звена на висшите училища е определен в различни текстове на ЗВО и във всички случаи е с продължителност от четири години.
Независимо, че мандат като правна категория има и други характеристики, а не представлява само период от време, през който се възлагат определени представителни функции, приемаме, че в ЗВО с мандат се определя именно и само срока на дадено правомощие. В този смисъл за нас остава неясно, какво значение се влага в думата “мандатност”, представляваща част от предложения текст. Възможно е да се има предвид броя и последователността на мандатите, но това не става категорично ясно, предвид липсата на юридическа издържаност на предлагания нормативен изказ. Това заключение е формирано на база действащия текст на чл. 31, ал. 2, който вносителите предлагат да бъде изменен.
Не без значение е и това, че Конституционният съд на Република България, в свое Решение №13 от 15.12.2010 г., е определил мандатността като основен принцип на конституирането и функционирането на органи на публичната власт, чрез предоставянето им на определени правомощия за определен период от време, което е съобразено с разделението на властите и правовата държава. Правният режим на мандата на органите на публичната власт, постановява съда, се определя от конституционни и от законови норми.
Законът е този, който установява устройството, организацията, правомощията на органите за управление и определя мандатността им. Законът за висшето образование не само определя мандатността, но и съдържанието на самооуправлението и границите на автономията на висшите училища. А автономията не може и не трябва да бъде степенувана.
Друг мотив в тази посока е свързан с липсата на ограничение за определена възраст на лицата, до достигане, на която да е възможно да се кандидатират за заемането на ръководни длъжности. Следва да се има предвид, че запазването на ограничението дава възможност за избирането на нови ръководства с нови идеи и виждания за развитието на висшите училища. Ако някой ректор е допринесъл за развитието на управлявания от него университет, то гарантирано, след прекъсването от четири години, може да бъде избран отново, при това без да използва властови ресурс.
В заключение, всички основни членове на ВОН-КНСБ са на мнение, че мандатността е стабилна основа за запазване на демократичните принципи в самоуправлението на висшите училища и следва да се запази непроменен установения към момента максимален праг от два последователни избора и реализиране на мандати. По този начин ще се гарантира автономното определяне и едновременно с това ще се предотврати възможността едно и също лице да заема съответната длъжност за неограничен период от време, което само по себе си е нарушаване на автономията.
Според ВОН-КНСБ дадена политика не може да се обвързва само с определена личност. Добрите политики са дело и отговорно поведение на добри екипи, между които може и трябва да бъде осъществявана приемственост. Премахването на определения брой мандати крие в себе си рискове от нарушаване на принципи, които са заложени във всички демократични управленски органи. Ето защо смятаме, че запазването на сега определените в ЗВО мандати гарантира и съхраняването на академичната свобода и демократичните и колегиалните принципи, на които тя е основана.
Председател на ВОН-КНСБ: Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева
