До
проф. дн Сергей Игнатов
Министър на образованието, младежта и науката
С Т А Н О В И Щ Е
От
Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева
Председател
на Национален браншов синдикат “Висше образование и наука”-КНСБ
ОТНОСНО: Концепция за Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Като цяло подкрепяме създаването на отделна оперативна програма, която да обедини потребностите от целево проектно финансиране на отделни научни и образователни дейности, подобряване на научноизследователската среда и развитие на науката и образованието в България в подкрепа и като основа на устойчивия и интелигентен растеж на страната ни. Въпреки това, изразяваме несъгласие с някои елементи от така представения проектен документ, изразяващи се в следното:
Първо: Прави впечатление, че никъде в така предложеният документ не е отразен поне в приблизителна (проектна) стойност финансовия ресурс, с който би следвало да разполагала новата оперативна програма за следващия програмен период – 2014 – 2020 г., за да изпълни целите си;
Второ: Отново, както и в Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020, заложения размер на финансиране като процент от БВП за научна и развойна дейност до 2020 г. е 1,5%. Това е в разрез със стратегическата цел, която Програма “Европа 2020” налага, а именно увеличаване на разходите на 3 % от БВП. Наясно сме, че дори и при достигане на планираните разходи в размер на 1,5 % от БВП към 2020 г. това изглежда недостижимо, предвид реалните стойности на средствата за научни дейности към 2012 г.;
Трето: Стратегия “Европа 2020” поставя като основен приоритет за страните-членки на Европейския съюз развитието на научните изследвания. В така предложената за обществено обсъждане “Концепция за Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж” науката е водеща само в проектното заглавие. Въпреки, че една от специфичните цели, заложени в Концепцията, е “създаване на благоприятна среда за възпроизводство и развитие на капацитета на научния сектор”, в съдържателен план Концепцията съдържа пет тематични цели за бъдещата Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”, от които само една е свързана с науката – “Засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите”. Заложеният инвестиционен приоритет “укрепване на инфраструктурата, необходима за изследователска и иновационна дейност, подобряване на капацитета за реализиране на достижения в областта на научноизследователската и иновационната дейност и насърчаване на центрове за компетентност, по-специално центрове, които са от интерес за Европа” звучи твърде общо и със сигурност не изчерпва напълно необходимостта от приоритетни инвестиции в научния сектор.
Безспорно “модернизация на научно-изследователска инфраструктура и подобряване на капацитета на висшите училища и научните организации за реализиране на научни постижения” както и “технологично развитие чрез въвеждане на модерни ИКТ” са важен елемент от научното развитие на институциите, занимаващи се с научна дейност и на страната ни като цяло. Но, не бива да бъде пренебрегван основния двигател на научните процеси и изследователска дейност – хората, работещи в научните институти и университети. Когато се говори за засилване на научноизследователската дейност следва да се обърне особено внимание на състоянието на кадровия ресурс и подобряване не само на условията на труд, но и на повишаването на жизнения стандарт на учените, както и повишаване на атрактивността на научната и изследователска професия. Както се посочва в Програмата за модернизиране на системите за висше образование в Европа, Европейската комисия насочва страните-членки, като подчертава, че “реформата и модернизацията на висшето образование в Европа зависят от компетентността и мотивацията на преподавателите и изследователите”. В тази връзка, считаме за особено важно да бъде предвидена възможност за финансиране на научни изследвания в приоритетни области и повишаване на капацитета на учените чрез възможности за международен обмен, финансови стимули за младите учени и поощряване на изследователски проекти с преимуществено участие на учени до 35 годишна възраст, извеждането на менторството в науката като база за приемственост и надграждане на капацитета, с който институтите и университетите разполагат и др.;
Четвърто: ОП не предлага никакви мерки за стимулиране на частните инвестиции в научна и развойна дейност от страна на бизнеса, а защо не и от страна на органите на местното самоуправление и общинските търговски дружества и дружествата с държавно участие. Липсва и предвиждане на възможностите за финансиране и стимулиране на публично-частни партньорства в отделни сфери;
Пето: Крайно необходимата промяна и осъвременяване на нормативната уредба, регулираща отношенията в сектор висше образование и наука, не е отразена в така изготвената концепция. Считаме, че стабилната и отговаряща на реалните потребности на обществото нормативна основа е от водещо значение и е първа стъпка към разработването на оперативни и стратегически документи и тяхното практическо реализиране;
Шесто: Изключително интересен е въпросът за това в какво на практика ще се изрази “подобряване на механизмите за финансиране на научните изследвания”, “подпомагане на научните изследвания в стратегически за страната и за ЕС области” и “оптимизиране на системата от научни институти и висши училища за повишаване на качеството на тяхната научна дейност”;
Седмо: Подкрепяме заложените в частта, отнасяща се до висшето образование, бъдещи мерки. Считаме, че е особено важно страната ни да се придържа към изключително важния според нас за бъдещата политиката на всяка една страна-членка на ЕС, стратегически документ - Програмата за модернизиране на системите за висше образование в Европа, като едновременно с това отчита и специфичните потребности на системата. Европейската комисия очертава основните въпроси на политиката за държавите-членки и институциите за висше образование с цел да се постигне възможно най-голям принос на европейските системи за висше образование към интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж. Непрекъснато трябва да се подчертава необходимостта от реформи в основни области като увеличаване на броя на завършващите висше образование на всички нива, повишаване на качеството и значимостта на развитието на човешкия капитал във висшето образование, създаване на ефективни механизми за управление и финансиране в подкрепа на отличното качество, както и укрепване на триъгълника на знанието между образованието, изследванията и бизнеса.
В обобщение ще отбележим, че при изготвянето на концепция за бъдещата оперативна програма ръководно значение следва да имат развитието на науката, както и увеличаване на капацитета на висшето образование и стимулиране на институциите, които го предоставят.
С уважение,
Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева
Председател на НБС “ВОН” - КНСБ
