На 17 февруари 2014 г. в сградата на КНСБ официално бе открита първата в България постоянна музейна експозиция „История на синдикалното движение в България”.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров поздрави присъстващите на тържеството и изтъкна, че за него е огромно удоволствие да открие първата постоянна музейна експозиция на синдикалното движение в България именно ден преди 24-тата годишнина на КНСБ. „Това е денят, в който независимите професионални съюзи в България на своя извънреден конгрес решиха, че синдикалното движение трябва да поеме по нов демократичен път. Този празник е хубав повод да се обърнем назад и да видим откъде сме тръгнали, как сме започнали – тази година празнуваме и 110-тата годишнина от началото на синдикалното движение в България”, каза Пламен Димитров и допълни: „Откриваме музейната експозиция, за да помним и за да разбираме по-добре своята история.”
Той подчерта, че КНСБ не претендира, че експозицията е вече музей, но ръководството има амбиция да направи и това с помощта на всички свои колеги, приятели и радетели на синдикализма. Целта е за 25-тата годишнина на КНСБ вече да има музей на синдикалното
движение в България.
Пламен Димитров разясни на гостите, че музеят се опитва да подреди синдикалната история в пет етапа. Първият е от 1884 г. до 1904 г., когато синдикализмът се разраства, макар и хаотично. След това е началото на организираното движение – разрастване на синдикални структури, които обаче са били политически зависими. От 1934 г. започва тоталитарният период – тогава са се образували казионните профсъюзи. Същинският тоталитарен период обаче започва от 1944 г. и продължава чак до 1989 г. Най-новият етап започва с първата резолюция от 25 ноември 1989 г., с която се поставя началото на реформирането на старите профсъюзи, за да може 24 години по-късно КНСБ да бъде коректив на всяко едно правителство, да бъде уважаван партньор както на национално, така и на международно ниво.
В експозицията са намерили място автентични издания и документи, знамена, награди, отличителни знаци, снимкови и веществени материали, тематични художествени произведения и други характерни за съответното време предмети. Най-старото издание в експозицията е Отчетът на Комитета на ОРСС за 1910 г., а специална секция е отделена на социалното законодателство, като в нея са включени книги от края на 20-те години на миналия век. От края на 30-те и началото на 40-те години на 20-ти век в експозицията са намерили място и издания за колективното трудово договаряне в България.
„Благодаря на всички, които днес уважиха нашето празненство и най-вече на всички тези, които през годините са дали частица от себе си, за да направят възможно това, което днес наричаме КНСБ и се гордеем, че сме най-големият синдикат на България с около 300 хиляди членове”, заяви президентът на КНСБ.
Официални гости на събитието бяха заместник-председателят на Народното събрание Мая Манолова, министър-председателят на Република България Пламен Орешарски, министърът на труда и социалната политика д-р Хасан Адемов, бившият премиер и председател на ПП „ГЕРБ” Бойко Борисов, депутати, прадставители на работодателски организации и други. На тържественото откриване присъстваха и част от хората, утвърдили модерния синдикализъм в България – проф. Кръстю Петков, Иван Нейков, Асен Ризов, проф. Димитър Каменов, профсъюзни ветерани и други.
Честита 24-та годишнина на КНСБ, братя и сестри синдикалисти!
