Main menu

ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ

НА РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

НОВОТО издание на рейтинговата система беше представено на две поредни експертни срещи на 7 и 9 октомври 2013 г., в които участваха много преподаватели и представители на академични ръководства от висшите училища, както и представители на НБС”Висше образование и наука” – КНСБ, студентски организации, Националната агенция за оценяване и акредитация, работодатели и Министерството на образованието и науката. Рейтинговата система на висшите училища в България трябва да бъде готова за публикуване до края на тази година.

Актуализираната методология и система от индикатори, които са използвани в Рейтинговата система на висшите училища в България, са създадени по проект BG051PO001-3.2.04-0001„Развитие на рейтинговата система на висшите училища” с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.

Проектът се управлява от МОН, реализиран е за първи път през 2010 г.  и трета поред година дава възможност за сравнение на резултатите на висшите училища по всяко едно от съществуващите в системата на висшето образование 52 професионални направления.

В обновеното издание на рейтинга се предвижда да бъдат запазени  използваните досега близо 50 различни показатели, измерващи качеството на учебния процес, научната дейност, реализацията на завършилите, престижа на висшите училища, състоянието на учебната среда и удовлетвореността на студентите от социално-битовите и административните услуги, които са разпределени в 6 групи. Различното тази година са актуализираната методология и система от индикатори, както и появата и на нови индикатори, свързани с разширяването на информационната база за оценка на научните публикации и включването на работодателите, преподавателите и служителите във висшите училища сред изследваните групи наред със студентите.

Трябва да отбележим, че предложенията на ВОН-КНСБ в 90 % са взети под внимание \изключение е само предложението за група 6 и по-точно показател 6;7 „Регионална значимост”\. Колегите могат да си ги припомнят от заключителните документи, изпратени в писмен вид до екипа на проекта и МОН, като следствие от няколко форума, организирани и проведени заедно със социалните партньори в Пловдив и София.

Уеб платформата на рейтинговата система има обновен дизайн и предлага допълнителни възможности за проследяване и визуализиране на промените и тенденциите в представянето на ВУ. Потребителите имат достъп до обобщени данни за реализацията на завършилите по професионални направления, включително относно средния осигурителен доход, нивото на безработица, дела на осигурените сред тях, както и информация за това каква част от завършилите работят на позиция, за която се изисква висше образование.

Рейтинговата система позволява изработването на стандартизирани и собствени класации в зависимост от различните интереси на потребителите, които в новото издание ще могат да избират от близо 70 индикатори, по които да сравняват ВУ.

За изработване на системата се използва информация от висшите училища, централизирани регистри, международни бази данни, както и от анкетно проучване на мнението на студенти, работодатели, преподаватели и служители.

Уважаеми колеги,

Таблиците за съответствия на научните области от базите данни Scopus и Web of Knowledge и професионалните направления в българското висше образование, както и предварителен списък на предложените индикатори в новото издание на рейтинговата система са достъпни на: (http://rsvu.mon.bg/RSVU/); http://osi.bg

 Данните в новото издание на рейтинговата система за висшите училища в България дават основание да се направят най-малко три извода:

  1. 1.Висшето образование у нас не може да бъде възприемано като монолитно цяло. Резултатите от рейтинговата система показват, че има видима диференциация както между различните професионални направления, така и вътре в тях.

Разликите в нивата на безработица сред завършилите висше образование през последните 5 години в различните професионални направления варират от 0,3% при направление “Фармация” до 7% сред завършилите професионално направление “Животновъдство”.

Разликите по отношение на приложението на придобитото висше образование също варират в широки граници от 90-95% в направления като “Медицина” и “Военно дело” до под 17% в “Туризъм”.

Тези съществени различия показват, че само по себе си наличието на диплома за висше образование не е достатъчно условие за успешна реализация на пазара на труда. Не по-малко важно е по каква специалност и в кое висше училище е придобита тази диплома.

2. Рейтинговата система показва, че за да има адекватна връзка между висшето образование и пазара на труда, е важно наличието не само на конкурентоспособни университети, но и на конкурентоспособни работодатели.

В професионалните направления, в които има силни университети, но не толкова силни работодатели, се създава съществен риск от изтичане на кадри извън страната и намаляване на ефективността на публичната инвестиция във висше образование. Въпросът е особено чувствителен, когато става дума за сфери, в които общественият сектор е основен работодател.

Характерен пример в това отношение е професионално направление “Медицина”, в което на практика всеки трети студент е чужденец, а всеки втори завършил не се реализира на българския пазар на труда. Това означава, че без реформи в здравеопазването, които да направят този сектор привлекателен за българските специалисти, може да се стигне до ситуация, в която да имаме много добри медицински университети, които да подготвят голям брой качествени специалисти, но въпреки това да нямаме достатъчно лекари, които да обслужват пациентите в страната.

3. Българското висше образование не само обслужва пазара на труда, но то самото представлява пазар, на който търсенето определя предлагането.

Особеността на този пазар е, че висшите училища, които предлагат образователни услуги, трябва да отговарят на два вида търсене - от една страна, на търсенето на подготвени специалисти от бизнеса и останалите работодатели, а от друга - на търсенето на конкретни специалности от кандидат-студентите.

Това създава силни стимули висшите училища да следват политика на широко отворени врати на входа и много сериозен контрол на изхода. За да има положителна промяна, е необходимо да се създадат условия за синхронизиране на търсенето на специалности във висшите училища от страна на кандидат-студентите с търсенето на специалисти от страна на работодателите. Това може да бъде постигнато чрез инструменти като рейтинговата система, които увеличават прозрачността на висшето образование и създават предпоставки за информиран избор от страна на кандидат-студентите, съобразен с възможностите за реализация на пазара на труда.

Доц. д-р инж. Лиляна ВЪЛЧЕВА

Председател на ВОН-КНСБ

Share