Main menu

24.01.2012 г.                         До

Г-н Драгомир Стойнев,

Председател на ПК по Труда и социалната политика към 41о Народно събрание

                                                           До

Г-н Огнян Стоичков,

Председател на ПК по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта към 41–то Народно събрание

Копие

До

Проф. д.н. Сергей Игнатов

Министър на образованието, младежта и науката

 

С Т А Н О В И Щ Е

от доц. д-р инж. Лиляна Вълчева

Председател на Национален браншов синдикат “Висше образование и наука”- КНСБ

 

Относно законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда внесен на 18.01.2013 г. със сигнатура 354-01-6

 

Уважаеми господа,

 

На първо място, следва да отбележим, че като цяло споделяме основната идея и от части изложените мотиви, които вносителите на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда (КТ) са изложили към него.

По същество, имаме някои забележки, които са продиктувани най-вече от изказаните позиции на проведената на 20.12.2012 г., по инициатива на Национален браншов синдикат “Висше образование и наука” – КНСБ и Министерство на образованието, младежта и науката Национална дискусия, с участието на ректори на висши училища, представители на ръководството на БАН, председатели на синдикални организации към НБС “ВОН” - КНСБ и експерти от Министерство на труда и социалната политика, чиято основна тема бе именно текста на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ и необходимостта от законодателни промени.

По време на дискусията участниците бяха запознати със становището на Синдиката във връзка с последната редакция на текста на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, реализирана посредством Закона за изменение и допълнение на КТ, обнародван в бр. 7 от 24 Януари 2012 г. на Държавен вестник.

След горепосочената редакция практически бе запазена само възможността за работодателя да прекрати трудовите договори, едностранно с предизвестие, при навършване на 65 годишна възраст на професори, доценти и доктори на науките.

Мотивите за изменението (отпадането на предложение първо от нормата) на вносителя (Министерски съвет) на законопроекта бяха: “по този начин да се стимулира по-дългото оставане на пазара на труда и косвено да се въздейства в посока на увеличаване на ефективната пенсионна възраст и намаляване на ранното пенсиониране”. Като на практика липсват мотиви за запазването на втората част на нормата.

Предвид липсата на мотиви и законосъобразна цел, постигането на която се търси чрез запазване на текста, практически се установява неравно третиране, въведено със закон, което противоречи на чл. 2, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета на Европейския Съюз от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите.

Към момента стоят следните въпроси: Чия е преценката и кой въведе това разделение за тези категории лица и поставянето им в отделно по-неблагоприятно положение, спрямо останалите граждани на Република България? Как е изследвана необходимостта от това неравно третиране, взето ли е обективното становище на заинтересованите страни, направена ли е преценка на границите на необходимостта за системата? И най-важният въпрос – каква всъщност е законосъобразната цел, която се преследва и ще се преследва със запазването на нормата в този вид?

На следващо място, много често в практиката неточно и неоснователно, се смесват придобиването на право на пенсия с основанието за прекратяване на трудовият договор по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. В тази връзка поставяме въпроса - ами ако лицето (професор, доцент или доктор на науките) е навършило 65 години, но няма необходимият осигурителен стаж, за да придобие право на пенсия? Не бива да се забравя, че основанието за прекратяване на трудовия договор, в смисъла на коментираната разпоредба, няма нищо общо с основанието за придобиване право на пенсия.

Считаме, че преди неговото изменение, водещото в чл. 328 ал.1, т.10 бе придобиването на правото на пенсия (т.е. реализирането на условията по чл. 68 от Кодекса за социалното осигуряване). Второто основание имаше надграждащ характер, като едно изключение за определени лица. С отмяната на предложение първо от нормата нейната втора част придоби вид на специална разпоредба само за една категория лица, даваща основание техните трудови правоотношения да бъдат прекратени само на основание навършване на определена възраст, без да се търси сметка за това дали тези лица са придобили право на пенсия за стаж и възраст или не.

Не става ясна целта на законодателя, включвайки в текста на чл. 328, ал. 1, т. 10, или по-правилно би било да се каже, пропускайки да изключи, лицата с научна степен „доктор на науките”, с оглед регламентите на сравнително новият Закон за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ). Научната степен „доктор на науките” не е академична длъжност. Тук поставяме въпроса, какво налага научната степен да определя възрастта, при навършването на която трудовото правоотношение на лицето може да бъде прекратено?

Длъжни сме да отбележим, че след проведената дискусия, мнозинството от участниците в нея се обединиха около един от двата варианта, които Синдиката предложи за изход от така създадената ситуация и, който считаме като цяло за по-подходящ. Този вариант е в КТ да се промени съдържанието на чл. 328, ал. 1, т. 10 като текста придобие следната редакция:

“На лицата, заемащи академичните длъжности “доцент” и “професор”, след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не по-рано от навършването на 68 годишна възраст, а на лицата, заемащи академичните длъжности “асистент” и “главен асистент”, след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не по-ранно от навършване на 65 годишна възраст.”

Като заедно с това бъде отменен § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование (ЗВО), а съответната норма на Закона за БАН бъде подложена на редакция или отменена.

Както вече споменахме, този вариант бе припознат от голяма част от участниците в дискусията, тъй като той обединява нормативните възможности, които ЗВО и КТ предоставят по отношение на възрастта, при навършването на която работодателя може да прекрати трудовото правоотношение на преподавател или учен. Заедно с това този вариант не въвежда императивни граници, като преценката е само и единствено на работодателя (висшето училище или научна организация, които в своите вътрешни правилници биха могли да регламентират и условия и ред, по който тези лица да продължат да работят и след навършване на възрастта 65 или 68 години). И на края, но не по-важност, така формулиран текста цели да съхрани правата на работещите в системата.

Ето защо ние предлагаме горепосоченият вариант за законодателна промяна, като Ви молим да го приемете.

Считаме, че този вариант за изменение на КТ е справедлив и от гледна точка на това, че от 2020 г. започва поетапното увеличение на възрастта, при навършването на която лицата ще придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като тази възраст до 2027 г. ще достигне 63 години за жените и 65 години за мъжете.

Тъй като въвеждането на възраст, която да е самостоятелно основание за прекратяване на трудово правоотношение (и то само за една отделна категория лица, заемащи съответните академични длъжности), противоречи и би противоречала на норми от антидискриминационното законодателство, следва да бъде определена законосъобразната цел и мотиви за това въвеждане. Ето защо, по отношение на законосъобразната цел, изискваща се и по смисъла на Директива 2000/78/ЕО, ние считаме, че тя трябва да бъде мотивирана от законодателя в посока, че с въвеждането на нормата се гарантира развитието на системата, привличането на млади хора към преподавателска и научна работа, т.е. откриване на образователните и научните институции пред пазара на труда, като кадровия преход между поколенията следва да се извърши плавно и поетапно, за да се запази и повиши качеството на висшето образование и науката.

 

 

 

С уважение,

Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева

Председател на НБС “ВОН”-КНСБ

 

Share