Р А З Ш И Р Е Н О   С Т А Н О В И Щ Е

по необходимостта от изменение на Кодекса на труда и свързаното с него изменение на други нормативни актове

от Национален браншов синдикат “Висше образование и наука” – КНСБ

 

Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обнародван в бр. 7 от 24 Януари 2012 г. на Държавен вестник, бе отменена частично т. 10 на чл. 328, ал. 1. С това се премахна възможността за работодателя да прекрати едностранно с предизвестие трудовото правоотношение с работник или служител при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се запази възможността за работодателя да прекрати трудовия договор при навършване на 65-годишна възраст на професори, доценти и доктори на науките.

В този си вид редакцията на текста установява неравно третиране въведено със закон, което противоречи на чл. 2, параграф 2[1]  от Директива 2000/78/ЕО на Съвета на Европейския Съюз от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите и неговият смисъл не би могъл да попадне в изключенията предвидени в чл. 6 на Директивата, съгласно който „независимо от член 2, параграф 2, държавите-членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими”. В този смисъл е и направеното преюдициално заключение от Съда на ЕО по съединените дела С-250/09 и С-268/09, но в него не е коментиран въпросът съществува ли реално законосъобразна цел в българското законодателство [2].

В Кодекса на труда такава законосъобразна цел, каквато се изисква по смисъла на Директивата, не е въведена, като не е и аргументиран текстът на чл. 328, ал. 1, т. 10, на основание на който работодателят може да прекрати трудовия договор на професор, доцент или доктор на науките при навършване на определената възраст. Постигането на  законосъобразна цел по наше мнение може да се реализира чрез нормите на Закона за висшето образование и Закона за БАН.  В тези закони може и в някаква степен са въведени и действат и към настоящия момент ограничения за заемане на определени длъжности (виж. чл. 8 от ЗБАН и § 11 от ЗВО). Такава цел може също да бъде реализирана и с въвеждането на ограничение в нормите на общото трудово законодателство, стига това да е необходимо като законодателна мярка.

Към момента пред нас стои въпросът чия е преценката и на кого следва да бъде за въвеждането на такова разделение за тези категории лица и поставянето им в отделно по-неблагоприятно положение, спрямо останалите граждани на Република България. На следващо място как е изследвана необходимостта от това неравно третиране, взето ли е обективното становище на заинтересованите страни, направена ли е преценка на границите на необходимостта? И най-важният въпрос – каква всъщност е законосъобразната цел, която се преследва и ще се преследва с нормата?  

Много често в практиката неточно и неоснователно се смесват придобиването на право на пенсия с основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ар. 1, т. 10 от КТ. В тази връзка поставяме въпроса ами ако лицето (професор, доцент или доктор на науките) е навършило 65 години, но няма необходимия осигурителен стаж, за да придобие право на пенсия? Не бива да се забравя, че основанието за прекратяване на трудовия договор, в смисъла на коментираната разпоредба, няма нищо общо с основанието за придобиване право на пенсия. И това, че едно лице е навършило необходимата възраст, при която за работодателя се разкрива възможност да му прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ, не винаги би означавало, че същото това лице отговаря на изискванията установени в Кодекса за социалното осигуряване (КСО) за придобиване право на пенсия и това лице ще може реално да се пенсионира.

По начало трудовото ни законодателство не задължава работодателя да прекрати трудовото правоотношение. В тази посока следва да се разбира и прилага и чл.328, ал.1, т.10  и т.10а от Кодекса на труда. И при двете хипотези (двата текста) работодателят „може”, но не е длъжен да прекрати трудовото правоотношение.

Преди изменението на КТ фактически в чл.328, ал.1, т.10 КТ се съдържаха две самостоятелни основания, на които работодателя може да се позове с оглед прекратяването на трудовото правоотношение:

1. придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (хипотезите според КСО),

2. а за професори, доценти и доктори на науките - при навършване на 65-годишна възраст.

На мнение сме, че по начало второто основание бе във връзка и представляваше производно от първото. Водещото в чл.328 ал.1, т.10 (преди последната законодателна редакция на текста) бе придобиването на правото на пенсия (т.е. условията по чл.68 КСО). Второто основание имаше надграждащ характер, като едно изключение за определени лица. Тоест трудовото правоотношение с тези лица не може да бъде прекратено при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а чак след като достигнат 65 г.

С отмяната на предложение първо от нормата, нейната втора част придоби вид на специална разпоредба само за една категория лица, даваща основание техните трудови правоотношения да бъдат прекратени само на основание навършване на определена възраст, без да се търси сметка за това дали тези лица са придобили право на пенсия за трудов стаж и възраст или не.

На следващо място, не става ясна целта на законодателя, включвайки в текста на чл. 328, ал. 1, т. 10, или по-правилно би било да се каже, пропускайки да изключи, лицата с научна степен „доктор на науките”, с оглед регламентите на сравнително новия Закон за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ).

Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗРАСРБ "доктор на науките" е една от двете научни степени в България, които могат да се придобиват съгласно същия закон, правилника за неговото прилагане и отделните процедурни правила, утвърдени по съответни ред във висшите училища и научните организации. Научната степен „доктор на науките” не е академична длъжност, което значи, че едно лице би могло да работи например в БАН на длъжност да речем „юрисконсулт” в някое от звената, но да притежава научна степен „доктор на науките” (примерът е случаен). Означава ли, че на това лице работодателят може да прекрати трудовия договор при навършване на 65-годишна възраст на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ? Както и въпросът къде всъщност се „крие” законната цел и обоснованост на тази така предвидена възможност? От друга страна стои въпросът, какво налага научната степен да определя възрастта, при навършването на която трудовото правоотношение на лицето може да бъде прекратено. Аналогично на това е възможно в един момент законодателят да регламентира, че на лицата с образователно-квалификационна степен „магистър” работодателят може да прекрати трудовия договор при навършването на 50-годишна възраст.

Предвид всичко изложено по-горе, ние настояхме пред Министъра на образованието, младежта и науката и пред Министъра на труда и социалната политика за предприемане на законодателна инициатива за отмяната или изменение на текста на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.

Считаме, че вариантите за изход от така създадената ситуация са: регламентирането на правила в специалните закони за системата на висшето образование и наука, с които по съответния ред, спазвайки основни принципи и основавайки се на законосъобразна и обоснована цел, да се въведат и допълнят въведените ограничения за заемане на академични длъжности. Или допълнение на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.

Ето защо предлагаме следните варианти на законодателна техника, с цел създаване на качествен законодателен регламент:

Първи вариант: Отмяна на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ и § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗВО и допълнение на чл. 58, ал. 1 с нова точка 9 със следното съдържание “при навършване на 68 годишна възраст за хабилитираните и 65 годишна възраст за нехабилитираните”. Във връзка с това допълнение следва да се допълни и третата алинея на нормата със следния тест “а преподавателите, освободени на основание ал. 1, т. 9 получават обезщетение в размер на дванадесет кратния размер на брутното трудово възнаграждение”. Ако така посоченият вариант бъде възприет, като възможност за изменение и допълнение, следва да се има предвид и необходимостта от изменение и допълнение на чл. 8, ал. 2 от Закона за БАН. Текстът на тази норма от специалния по отношение на КТ закон регламентира към момента, че професорите и докторите на науките могат да работят на щатна длъжност до навършване на 65-годишна възраст, след което на тях по решение на съответния научен съвет се запазват условията за научна дейност и подготовката на научни кадри. Както е видно от текста е пропуснато въвеждането на регламент за лицата, заемащи академична длъжност “доцент”. В тази връзка предлагаме следното изменение и допълнение на чл. 8, ал. 2 от ЗБАН:

“Лицата, заемащи академична длъжност “професор” и “доцент” могат да работят на щатна длъжност до навършване на 68 годишна възраст, а лицата заемащи академична длъжност “асистент” и “главен асистент” до навършване на 65 годишна възраст”.

Подобен регламент следва да се установи и в Закона за селскостопанска академия.

Втори вариант: В кодекса на труда да се промени съдържанието на чл. 328, ал. 1, т. 10 като текста придобие следната редакция “на лицата, заемащи академичните длъжности “доцент” и “професор” при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не по-рано от навършването на 68 годишна възраст, а на лицата заемащи академичните длъжности “асистент” и “главен асистент” при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не по-ранно от навършване на 65 годишна възраст.” Като заедно с това бъде отменен § 11 от ЗВО, съответната норма на ЗБАН бъде подложена на редакция или отменена.

Считаме, че вторият вариант ще бъде по-лесен за изпълнение от гледна точка на законодателната техника.

По отношение на законосъобразната цел, то тя следва да бъде мотивирана от законодателя и вносителя и да е в посока на развитието на системата на висшето образование и наука, привличането на млади хора към преподавателска и научна работа с цел откриване на институциите за висше образование пред пазара на труда, като кадровия преход между поколенията следва да се извърши плавно и поетапно с цел запазване и повишаване на качеството на висшето образование и наука.

 

С уважение,

Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева

Председател на НБС „ВОН”-КНСБ

• < Prev
• Next >