Заседание на Съвета по образование и наука при президента на Р България на тема „Качество на образованието и пазар на труда“, 30 април 2015 г.
Росен Плевнелиев: Сътрудничеството между всички институции е основен фактор за успех на образователната реформа
Образованието е ясен приоритет за България и сътрудничеството между всички институции е основен фактор за успех на реформата в сектора. Това заяви президентът Росен Плевнелиев, който даде начало на заседанието на Съвета по образование и наука към държавния глава. Съветът на тема „Качество на образованието и пазар на труда“ заседава на „Дондуков“ 2 с участието на представители на правителството, на Народното събрание, на синдикатите и работодателите, на браншовите организации в образователния сектор и на неправителствени организации.
Президентът Росен Плевнелиев очерта като основни темите за въвеждането на дуалното образование и обучение, новите модели на финансиране на висшето образование и допълването между приоритетите и дейностите на институциите. „Участието на водещите институции в Съвета е заявка за изпълнение на мисията чрез сътрудничество образованието да бъде национален приоритет“, подчерта държавният глава. Росен Плевнелиев припомни, че образователната реформа е част от коалиционното правителствено споразумение. В документа реформата обхваща общо 18 приоритета, развити в 35 мерки.
Проблемите с грамотността и отпадането от образователната система са сред обсъжданите теми на дискусията. По данни на Евростат, цитирани от държавния глава, България е на 23-то място по процент на преждевременно напусналите училище. Завършилите висше образование българи на възраст между 30 и 34 години достигат едва 39 на сто. За Литва този процент е 53 на сто, докато само преди десет години съотношението е било в полза на страната ни по този показател, посочи президентът.
Сериозни са и проблемите по отношение на професионалните гимназии. „Този модел, въведен в България преди 40 години, днес е в много тревожно състояние. Рязко намалява както броят на професионалните гимназии, така и на учителите в тях. Затова е още по-съществен въпросът за въвеждането на дуалното образование и за това каква реформа ще търсим в тази посока. Тази реформа е спешна и във връзка с високия процент на безработицата сред младите хора“, коментира държавният глава. Пред участниците в Съвета президентът призова институциите и бизнесът да не се обвиняват взаимно, а заедно да работят за реализацията на програмите за реформа в образованието, като бизнесът трябва да бъде активна страна в този процес.
На дневен ред е и въпросът с учебниците и използването на новите образователни технологии, така че учебните програми да бъдат максимално гъвкави, а учебниците да се обновяват постоянно, подчерта още президентът Росен Плевнелиев.
Държавният глава се обяви също така за спазване на правилото към всяка законодателна инициатива да бъде прилагана експертна оценка на въздействието.
ОБОБЩЕНИЕ:
Има политическа воля и достатъчно подготовка за успешна образователна реформа, заяви президентът Росен Плевнелиев
Има политическа воля и достатъчно подготовка за успешна образователна реформа, заяви президентът Росен Плевнелиев, който обобщи резултатите от Съвета по образование и наука в Президентската институция. Държавният глава констатира „много широко съгласие за действие“ от страна на всички институции по извършването на реформата на образователната система.
„Няма време за губене и очакването за действие е сериозно. Има пълно съгласие за реформа и за въвеждането на дуалната система на образование. Има натрупани знания и опит и сме на път да въведем отдавна утвърден модел“, каза държавният глава пред участниците в провелата се дискусия. Президентът отново подчерта, че младите хора в България трябва да получат перспектива и тя не преминава задължително през университетите.
От гордост в миналото българското образование стана наша основна грижа, заяви в началото на дискусията вицепремиерът по коалиционната политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Според заместник министър-председателя, образованието е изостанало от процесите на развитие на обществото и това несъответствие трябва да бъде преодоляно. Вицепремиерът очерта три основни насоки за модернизиране на образователната система – висока степен на вътрешен интегритет, адекватност и динамичност на системата, която да й позволява да усвоява нови решения и възможности за преодоляване на предизвикателствата. Румяна Бъчварова се обяви още за „бърза писта“ за талантливи млади хора, която да им осигури повече възможности в подходяща среда на развитие.
Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев подчерта, че образованието не трябва да бъде обект „на контекстуални политически емоции“. Вицепремиерът се обяви за обвързано с реалния живот образование, като за целта е необходимо да бъде спечелено вниманието на бизнеса. „Наличието на университет не гарантира качествено образование“, подчерта вицепремиерът пред участниците в Съвета.
Министърът на образованието и науката Тодор Танев посочи, че без реформи както средствата от националния бюджет, така и тези по линия на европейските инструменти, ще отидат в стари и нереформирани сектори и няма да могат да бъдат използвани ефективно. Министърът подчерта, че една от основните цели е изграждането на връзката между образованието, науката и реалния живот. „Няма да правим революция, но образованието и науката трябва да се развиват паралелно. Частичните решения не са работещи“, коментира още образователният министър.
По отношение на ключовите реформи дългосрочността и приемствеността са особено важни и затова именно Президентската институция би трябвало да бъде един от гарантите за това те да се случат, заяви Вицепремиерът по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. Високата степен на ранно отпадане от образователната система и тенденцията родителите да са по-грамотни от децата си е сред основните проблеми на образователната ни система от гледна точка на пазара на труда, посочи министър Калфин. Второто предизвикателство е как младите хора да бъдат мотивирани да търсят работа, след като придобият диплома за завършено образование. „Мотивацията на младите хора започва от образованието“, подчерта вицепремиерът, който запозна участниците в Съвета с мерките, предприети от кабинета и изрази надежда Народното събрание да разгледа до средата на годината подготвените законови текстове.
Министерството на икономиката констатира разминаване между развитието на бизнеса и кадрите, които са му необходими, заяви министърът на икономиката Божидар Лукарски. Решението според Министерството на икономиката е разработването на регионални стратегии за икономическо развитие. „Когато е ясно в кои икономическо области ще се развива даден регион, лесно можем да искаме професионалните училища и гимназии и висшите училища да подготвят съответните кадри“, каза министър Лукарски. Икономическото министерство е определило 4 области за икономическо развитие и иновации през новия програмен период на европейските инструменти до 2020 г., които са свързани със Стратегията за интелигентна специализация. Това са мехатроника и чисти технологии; информатика и ИТ-технологии; индустрия за здравословен живот и биотехнологии; нови технологии в креативни и рекреативни индустрии. Министър Лукарски обяви, че се очаква всеки от регионите да заяви своя икономическа ниша в посочените области, в рамките на сроковете, записани в Стратегията за интелигентна специализация. По този начин институциите ще могат да насочат професионалното обучение именно към такива кадри, от които се нуждае бизнесът и съгласно изискванията на пазара на труда, поясни министърът.
Председателят на Комисията по образование и наука в НС Милена Дамянова заяви, че образованието трябва да гарантира успешна личностна и професионална реализация на всеки един млад човек, което изисква промяна на подхода. По думите й, този подход вече е налице с предложените и обсъдени редица законопроекти, включително текстовете, с които се въвежда дуалната система на образование.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров подкрепи предлаганата от МОН четиристепенна система за образование, балансирана с дуалната система. Представителите на синдикатите се застъпиха за задължителна предучилищна подготовка за децата от 4-годишна възраст и поставиха въпроса за необходимостта от нов модел за финансиране и за цялостната възпитателна организация на българското средно образование, както и от актуализиране на начина на формиране на учебните планове. Нестабилността на пазара на труда у нас, лошите условия и отношението към младите кадри, както и ниското възнаграждение са трите основни причини младежите да не желаят да се реализират професионално в България, сочат предварителните данни на проучване на Синдиката на българските учители.
Бизнесът демонстрира подкрепа за действията за реформиране на образователната система. По време на дискусията работодателите повдигнаха въпроса за осигуряване на стипендии за дефицитни професии и обвързването им с определен срок за работа у нас на стипендиантите. Бизнесът поиска и регламенти за критерии за качество, както и да залегнат в българското висше образование механизми за контрол на резултатите. Предприемачите отново бяха категорични, че държавната поръчка в университетите трябва да отразява нуждите на реалната икономика. Специалисти от практиката трябва да бъдат включени във всички етапи на образователния процес, смятат още представителите на бизнеса. Те изразиха и готовност за подкрепа за унифициране на обучението по предприемачество.
Президентът Росен Плевнелиев пожела отговорен дебат в парламента „в режим на национално отговорно действие и оценка на въздействието“. „Време е да бъде поета отговорност за законодателни промени, които да дадат възможност на младите хора на България да се възползват от свободата, каквато не са имали преди 25 години и да допринасят за обществата, в които са решили да живеят“, апелира държавният глава.
„Смисълът на този Съвет е част от националния дебат по проблемите на българското образование. Работим за реализирането на смислена реформа и трябва да сме достатъчно отговорни, за да не чакаме повече тя да се случи“, каза още държавният глава.
.................................................
Допълнителна информация от записките на доц. Лиляна Вълчева по изказването на инж. Пламен Димитров, президент на КНСБ:
Качеството на обучение е важно условие за успешен пазар, но не е достатъчно. Доходите трябва да доминират като мотивация! Добре е да се отчете и факта, че не всички завършили образованието си в България, се реализират на нашия пазар. И още, пазарът на труда трябва да цени знанията и уменията на нашите специалисти;
КНСБ е ЗА задължителната детска градина за деца на 4 годишна възраст, за да учат интензивно български език., но е ПРОТИВ въвеждането на домашното образование;
Ако действително образованието е приоритет в програмата на правителството, държавата трябва да се ангажира с по-висок дял от БВП – сега е 3,7 %;
КНСБ винаги е отворена за общи дейности с партньорите на всички нива и най-вече за реформиране на образователната система.
Изказване на доц. д-р Лиляна Вълчева, председател на ВОН-КНСБ:
Като допълнение към изказването на г-жа Милена Дамянова - председател на Комисията по образование и наука в НС, добавя, че в комисията по искане на ВОН-КНСБ и ректори, вече е разгледан и единодушно подкрепен въпроса с броя обучаващи студенти, качеството на учебния процес и измерването му с нова форма на финансиране при задължителна промяна на коефициентите в недофинансираните професионални направления. Има решение за провеждане на нов, по-задълбочен дебат с конкретни предложения, които да бъдат отразени в заключителен документ, за което г-жа Дамянова ще информира всички социални партньори.
България, първа извън англосаксонската система и преди Франция, Германия, въведе тристепенната степен на обучение – ОКС (Бакалавър, Магистър) и ОНС ”Доктор”, но все още всички специалности са в 4-годишен период на обучение. Необходимо е политическо решение да се въведе за някои специалности 3-годишен срок (това категорично не е приложимо за инженерните специалности) така, че младите хора да се реализират по-бързо на пазара на труда и да могат да надграждат обучението си в други форми и най-вече с подкрепата на бизнеса. Особено важно е това за педагозите или работещите в туризма и др. дейности, които вече рязко намаляват и липсват на трудовия пазар.
С новата ОП „НОИР” трябва да се обърне внимание на средствата за интелигентна специализация, особено при тези допълнителни, т.нар. европейски стипендии, които да се насочат към реализирани дейности от страна на по-активните (талантливи или динамични) студенти.
ВОН-КНСБ е удовлетворен, че във всички документи, в т.ч. и в новия проект за изм. и доп. на ЗВО, вече се говори (освен за регулираните специалности) и за защитени специалности и приоритетни професионални направления, в т.ч. и в Тематичната работна група ”Висше образование” по дейностите, свързани с учебни практики, студентски стипендии и др., заложени в ОП „НОИР”.
Необходима е политическа воля така, че и в България (както в останалите европейски страни) средствата за наука да са съсредоточени в научните и университетските центрове, а не в държавни, частни институции, организации и бизнеса. Има достатъчно средства за наука – и преди и сега в бюджета, но те се управляват извън БАН и ВУ.
ВОН-КНСБ също е за нова формула на финансиране за висшето образование, не само по количество, а и по качествени критерии, свързани с учебни, научни дейности, както и с минала или бъдеща реализация на пазара на труда (както вече се спомена жизнения цикъл на различните специалности е специфичен и различен, а това ще е в полза на ОБУЧЕНИЕТО през целия живот). Това предстои да се договаря и за целта имаме подкрепата на ректори, КОН в 43-то НС и МОН.
Информация (съгласувана) от изказването на проф. Стати Статев – ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите:
