На 17 март 2016 г. председателят на ВОН-КНСБ - доц. д-р Лиляна Вълчева, участва в дискусия в Народното събрание, организирана по инциатива на Института за икономическа политика, които са събрали предложенията на над 180 младежи до 29 г. в Пловдив, Благоевград, София, Варна и Велико Търново за мерки срещу безработицата. Младите хора предлагат: по-ранно кариерно ориентиране (още в пети клас) в средното образование; по-развити кариерни центрове във ВУ; повече облекчения за работодателите, които наемат завършили висше образование младежи.

Депутатите от три комисии - по труда, за младежта и спорта, както и по образованието и науката (съответно и от ресорните министерства) - направиха предложения така, че проучването да отчита и дуалното обучение и семейната гаранция като възможни решения на проблема с безработните млади хора. Младежката гаранция обаче не е заработила реално все още, а дуалното обучение не е познато на голяма част от работодателите, коментират експертите. Бизнесът също е скептичен, че дуалното образование ще заработи на практика и то в мащаби, които да помогнат за преодоляване на младежката безработица. "За да заработи дуалното образование реално, бизнесът трябва да разкрие 100 хил. нови работни места, но фирмите не са готови за това", коментира зам.председателят на БСК.

От ВОН също изразиха мнение, че информацията е остаряла и на практика вече с приетите текстове в ЗВО, много от посочените недостатъци са отстранени.

Основните реформи са насочени към новата система на финансиране по количествени и качествени критерии, съобразно нуждите на пазара на труда, което е свързано с редуциране на приема в специалности със слаба реализация и влошени показатели за качество на обучение. На основание промените в ЗВО сега се подготвя ново ПМС с точно определени приоритетни професионални направления и т.н.

ВОН-КНСБ от много време настоява в системата на висшето образование и науката да бъдат освободени хората със средно образование, достигнали пенсионна възраст или вече са пенсионери. Мотивите за това са свързани не само с ограничените им познания, но и с факта, че те имат доходи, равни на тези на младите хора с висше образование, което е следствие на увеличената минимална РЗ. Kакто вече е известно, от КНСБ искат въвеждане на минимални начални заплати за завършилите висше образование, което според ВОН трябва да бъде с определен процент над МРЗ и с диференциран коефициент, отразяващ различията по браншове и специалности.

От БСК отново коментираха качеството на висшето образование у нас, но без аргументи, което е несериозно, още повече, че примерите, които се представиха бяха носталгия по отминалото старо време на 20-ти век. След дискусията, в разговорите с представителите на НПСС и на Младежки форум от КНСБ, бяха изразени същите мнения, но за съжаление, поради напредналото време, техните становища не бяха чути. Форумът приключи своята работа без никакви решения. Необходимо е да напомним, че Парламентът прие законови промени, а именно - всички висши държавни служители да имат завършена магистърска степен. Новите текстове засягат областните управители, техните заместници, заместник-министрите, шефовете на държавни агенции и комисии. До този момент подобно изискване не съществуваше, но решението се е взело след ситуация, в която шеф на дирекция в областна управа не е предоставил документ за образователен ценз . След приетите промени, единствените хора в управлението, за които висшето образование не е задължително, остават депутатите и министрите, т.к. длъжностите им са изборни и са уредени в Конституцията.

ВОН - КНСБ