Main menu

О Б О Б Щ Е Н И Е

ОТ НАЦИОНАЛНАТА ДИСКУСИЯ НА СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ

В СИСТЕМАТА НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКАТА

Откриване и дневен ред на дискусията;

Дискусия по ПЪРВАТА ТЕМА - предложение за изменение и допълнение на чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда и свързаните с него изменения на други нормативни актове – Министър Сегрей Игнатов и доц.Лиляна Вълчева;

Предварително представени становища:

Предварително представеното становище на Ректорския съвет на ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград;

Предварително представеното становище на Синдикалната организация „ВОН”- КНСБ в Университет “Проф. Асен Златаров” – гр. Бургас;

Предварително представеното становище на Синдикалната организация „ВОН”- КНСБ в НАТФИЗ;

СТАНОВИЩА ПО ВРЕМЕ НА ДИСКУСИЯТА

Становище на МОМН представи г-н Любомир Йосифов – Директор на Дирекция “Правна”

Становището на МТСП представи г-жа Смела Нинева - началник на отдел "Трудово право и обществено осигуряване"

Допълнение от МОМН – г-н Йосифов

Проф. Албена Чавдарова - зам. - ректор на СУ “Св. Климент Охридски”

Проф. Веселин Брезин – ректор на ЛТУ

Проф. Проф. Иван Станков – ректор на Тракийски университет

Проф. Любен Тотев – ректор на МГУ

Чл. кор. Николай Милошев – зам.-председател на БАН

Проф. Любомир Халачев – ректор на НАТФИЗ

Проф. Светослав Кокалов – ректор на Национална художествена академия

Проф. Марин Христов – ректор на ТУ – София

Проф. Сергей Игнатов

Г-жа Смела Нинева

Г- н Любомир Йосифов

Доц. Пенчо Гешев – ректор на Национална спортна академия

Доц. Елена Павлова – член на АС”ВОН”-КНСБ при НСА

Доц. Лиляна Вълчева

Дискусията по ВТОРАТА ТЕМА: Приложимост на Постановление на Министерски съвет № 121 от 25 юни 2012 г. за определяне на субсидията за издръжка на обучението в държавните висши училища в зависимост от комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда и увеличените средства в Държавния бюджет за 2013 година във връзка с прилагането на рейтинговата система

Доц. Лиляна Вълчева

Г-н Красимир Вълчев – главен секретар на МОМН

Ас. д-р Ивайло Симеонов – председател на УС”ВОН”- КНСБ в ТУ – София

Доц. Анелия Радулова – председател на АС”ВОН”- КНСБ в СА “Д. А. Ценов” – гр. Свищов

Г-н Красимир Вълчев

Дискусия по ТРЕТАТА ТЕМА: Социалното партньорство и сътрудничество като ключов елемент при изготвянето и прилагането на отделните политики и мерки в сектор “Висше образование и наука” през следващата 2013 година

доц. Мария Фъртунова – Директор на Дирекция “Висше образование” към МОМН

Доц. Лиляна Вълчева

Проф. Иван Станков

Доц. Росен Кирилов – зам.-председател на УС”ВОН”- КНСБ в УНСС

Ас. д-р Ивайло Симеонов

Проф. Мария Сотирова от ПУ “Паисий Хилендарски”

Заключение на Министъра на образованието, младежта и науката – проф. Сергей Игнатов

 


 

На 20.12.2012 г., в Голяма конферентна зала на Университета за национално и световно стопанство, се проведе Национална дискусия, организирана от Национален браншов синдикат “Висше образование и наука” – КНСБ, съвместно с Министерство на образованието, младежта и науката и с участието на Министерство на труда и социалната политика, ректори на висши училища и ръководството на БАН, с основни теми:

  1. 1.Предложение за изменение и допълнение на чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда и свързаните с него изменения на други нормативни актове;
  2. 2.Приложимост на Постановление на Министерски съвет № 121 от 25 юни 2012 г. за определяне на субсидията за издръжка на обучението в държавните висши училища в зависимост от комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда и увеличените средства в Държавния бюджет за 2013 година във връзка с прилагането на рейтинговата система;
  3. 3.Социалното партньорство и сътрудничество като ключов елемент при изготвянето и прилагането на отделните политики и мерки в сектор “Висше образование и наука” през следващата 2013 година.

По време на дискусията бяха представени становища и изказвания по отделните теми, както от доц. д-р инж. Лиляна Вълчева - председател на Национален браншов синдикат “Висше образование и наука” – КНСБ, така и от проф. д.н. Сергей Игнатов - Министър на образованието, младежта и науката, г-н Красимир Вълчев - главен секретар на МОМН, доц. Мария Фъртунова - директор на Дирекция “Висше образование” в МОМН, г-н Любомир Йосифов - директор на Дирекция “Правна” към МОМН, г-жа Лариса Тодорова и г-жа Смела Нинева - експерти към Министерство на труда и социалната политика, ректори и зам.-ректори на висши училища, от зам.-председателя на БАН и председатели на синдикални организации към ВОН-КНСБ, от синдикални членове и гости.

Начало

Основни моменти от дискусията по ПЪРВАТА ТЕМА - предложение за изменение и допълнение на чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда и свързаните с него изменения на други нормативни актове:

Проф. д.н. Сергей Игнатов:

Трябва да се обединим около общи предложения, които наистина да защитават интересите на академичната общност, за да може по този начин да помогнем на колегите от МТСП тази промяна да стане. Добре е да има предложения, които да защитават цялата академична общност и да бъдат възприети. Важно е да се обсъдят наистина различните предложения, за това тук има и много експерти, които са дълбоко в темата и да се излезе накрая с общо предложение, което да е добро за всички.

Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева – председател на ВОН – КНСБ, представи обощено становище, подготвено от юрист Мария Чочова:

Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обнародван в бр. 7 от 24 Януари 2012 г. на Държавен вестник, бе отменена частично т. 10 на чл. 328, ал. 1. С това се премахна възможността на работодателя да прекрати едностранно с предизвестие трудовото правоотношение с работник или служител, в това число са нашите административни служители, асистентите, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но се запази само възможността за прекратяване на трудовите договори едностранно с предизвестие при навършване на 65 годишна възраст на професори, доценти и доктори на науките. Мотивите за това изменение на вносителя (МС) на законопроекта бяха: по този начин да се стимулира по-дългото оставане на пазара на труда и косвено да се въздейства в посока на увеличаване на ефективната пенсионна възраст и намаляване на ранното пенсиониране.

За съжаление, липсват мотиви за запазването на втората част на нормата.

Предвид липсата на мотиви и законосъобразна цел, постигането на която се търси чрез запазване на текста и при един внимателен прочит се установява неравно третиране, въведено със закон, което противоречи на чл. 2, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета на Европейския Съюз от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите.

Към момента ние търсим отговор на въпроса:

Чия е преценката и кой въведе това разделение за тези категории лица и поставянето им в отделно по-неблагоприятно положение, спрямо останалите граждани на Република България.

На следващо място стои въпроса:

Как е изследвана необходимостта от това неравно третиране, взето ли е обективното становище на заинтересованите страни, направена ли е преценка на границите на необходимостта за системата?

И най-важният въпрос – каква всъщност е законосъобразната цел, която се преследва и ще се преследва с нормата?

Много често в практиката неточно и неоснователно се смесват придобиването на право на пенсия с основанието за прекратяване на трудовият договор по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. В тази връзка поставяме въпроса ами ако лицето (професор, доцент или доктор на науките) е навършило 65 години, но няма необходимият осигурителен стаж, за да придобие право на пенсия? Не бива да се забравя, че основанието за прекратяване на трудовия договор, в смисъла на коментираната разпоредба, няма нищо общо с основанието за придобиване право на пенсия.

Преди изменението водещото в чл. 328 ал. 1, т. 10 бе придобиването на правото на пенсия (т.е. условията по чл. 68 КСО). Второто основание имаше надграждащ характер, като едно изключение за определени лица. С отмяната на предложение първо от нормата нейната втора част придоби вид на специална разпоредба само за една категория лица, даваща основание техните трудови правоотношения да бъдат прекратени само на основание навършване на определена възраст, без да се търси сметка за това дали тези лица са придобили право на пенсия за стаж и възраст или не.

Не става ясна целта на законодателя, включвайки в текста на чл. 328, ал. 1, т. 10, или по-правилно би било да се каже, пропускайки да изключи, лицата с научна степен „доктор на науките”, с оглед регламентите на сравнително новият Закон за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ). Научната степен „доктор на науките” не е академична длъжност. Тук поставяме въпроса, какво налага научната степен да определя възрастта, при навършването на която трудовото правоотношение на лицето може да бъде прекратено.

Считаме, че вариантите за изход от така създадената ситуация са:

Регламентирането на правила в специалните закони за системата на висшето образование и наука, с които по съответния ред, спазвайки основни принципи и основавайки се на законосъобразна и обоснована цел, да се въведат и допълнят въведените ограничения за заемане на академични длъжности. Или допълнение на чл. 328, ал. 1, т. 10 в КТ.

Ето защо предлагаме за дискусия със социалните партньори следните варианти на законодателна техника, с цел създаване на качествен законодателен регламент:

Първи вариант: Отмяна на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ и § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗВО и допълнение на чл. 58, ал. 1 с нова точка 9 със следното съдържание “при навършване на 68 годишна възраст за хабилитираните и 65 годишна възраст за нехабилитираните”. Във връзка с това допълнение следва да се допълни и третата алинея на нормата със следния тест “а преподавателите, освободени на основание ал. 1, т. 9 получават обезщетение в размер на дванадесет кратния размер на брутното трудово възнаграждение”. Ако така посоченият вариант бъде възприет, като възможност за изменение и допълнение, следва да се има предвид и необходимостта от изменение и допълнение на чл. 8, ал. 2 от Закона за БАН. Текстът на тази норма от специалния по отношение на КТ закон към момента регламентира, че професорите и докторите на науките могат да работят на щатна длъжност до навършване на 65 годишна възраст, след което на тях, по решение на съответния научен съвет, се запазват условията за научна дейност и подготовката на научни кадри. Както е видно от текста е пропуснато въвеждането на регламент за лицата, заемащи академична длъжност “доцент”. В тази връзка предлагаме следното изменение и допълнение на чл. 8, ал. 2 от ЗБАН:

“Лицата, заемащи академична длъжност “професор” и “доцент”, могат да работят на щатна длъжност до навършване на 68 годишна възраст, а лицата, заемащи академична длъжност “асистент” и “главен асистент”, до навършване на 65 годишна възраст”.

Подобен регламент следва да се установи и в Закона за селскостопанска академия.

Като допълнение към първия вариант предлагаме текста за дванадесетте заплати да отпадне, защото тези обезщетения по принцип се договарят в КТД, свързани са с налични финансови средства и това на практика се прави в много висши училища.

Втори вариант: В Кодекса на труда да се промени съдържанието на чл. 328, ал. 1, т. 10 като текста придобие следната редакция “на лицата, заемащи академичните длъжности “доцент” и “професор”, след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не по-рано от навършването на 68 годишна възраст, а на лицата, заемащи академичните длъжности “асистент” и “главен асистент”, след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не по-ранно от навършване на 65 годишна възраст.” Като заедно с това бъде отменен § 11 от ЗВО, а съответната норма на ЗБАН бъде подложена на редакция или отменена.

Считаме, че вторият вариант ще бъде по-лесен за изпълнение от гледна точка на законодателната техника.

По отношение на законосъобразната цел, то тя следва да бъде мотивирана от законодателя и вносителя и да е в посока на развитието на системата на висшето образование и наука, привличането на млади хора към преподавателска и научна работа с цел откриване на институциите за висше образование пред пазара на труда, като кадровия преход между поколенията следва да се извърши плавно и поетапно с цел запазване и повишаване на качеството на висшето образование и наука.

Начало

ПРЕДВАРИТЕЛНО ДЕПОЗИРАНИ СТАНОВИЩА:

1. В предварително представеното становище на Ректорския съвет на ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград, счита че “последните промени в чл. 328 от Кодекса на труда създават изключителни затруднения на ръководството на висшите училища, свързани с повишаването на качеството на административната и обслужващи дейности, както и на подмладяването на кадровия състав.

Либерализирането на режима, свързан с пенсионирането на хабилитирани и нехабилитирания състав, би довел до финансова нестабилност.

Като се вземе предвид, че за всеки професор и доцент към основната индивидуална работна заплата се добавят и приблизително два процента за всяка прослужена година, а работна заплата във висшите училища не се формира на базата на щатни бройки, а на базата на брой студенти, от което следва, че до 2-3 години фонд работна заплата ще бъде крайно недостатъчен при сегашната система на финансиране.

Някой трябва да каже от къде и как ще бъдат финансирани висшите училища, за да бъде повдигната възрастовата граница за пенсиониране.

Считаме, че вземането на подобни управленски решения изисква много сериозен икономически и финансов анализ. Всичко останало ще бъде конюнктурно решение, което ще бъде със сериозни последици за стабилността и сигурността на системата, наречена образование и наука.”

2. Синдикалната организация „ВОН”- КНСБ в Университет “Проф. Асен Златаров” – гр. Бургас в предварително изпратено становище, изготвено след обсъждане на двата варианта, предложени от ВОН-КНСБ, изразява следното мнение:

“Лицата, заемащи академични длъжности, работят във висши училища, които се финансират от бюджета, като средствата не са достатъчни за тяхната дейност или в частни висши училища, които са изцяло на собствена издръжка.

            В ЗВО правилно е посочено, че основното звено дава предложение за удължаване на трудовия договор, защото точно в основните звена има информация за натовареността на преподавателите за настояща и следващи (между 2 и 4) години. Предложенията на основните звена са на практика гаранция за осигуряване на работа на съответното лице. Ако съответното звено няма нужда от работещ в дадено направление, е логично да не иска да издържа един или в някои случаи и повече лица, които са придобили право на пенсия. Правото на труд е от първостепенно значение, но преди всичко трябва да има дейност, от която да се получават приходи.

Подкрепяме изцяло становището на „ВОН” за необходимостта от актуализиране на законодателната уредба по отношение на прекратяване на трудовите правоотношения на лицата, заемащи длъжностите “професор” и “доцент”.

Смятаме, че

„Първи вариант: “Лицата, заемащи академична длъжност “професор” и “доцент”, могат да работят на щатна длъжност до навършване на 68 годишна възраст, а лицата заемащи академична длъжност “асистент” и “главен асистент” до навършване на 65 годишна възраст”, отговаря по-добре на условията на пазарната икономика, в която в момента висшите училища трябва да работят.

Бихме подкрепили и втория предложен вариант, ако бъдат осигурени допълнителни средства за заплата и издръжката на лицата, които нямат учебно и научно натоварване.”

3. Синдикалната организация „ВОН”- КНСБ в НАТФИЗ, след проведена от председателя – доц. Катерина Илкова, предварителна анкета сред членовете на Синдиката, изразява становище както следва: “По смисъла на зададения въпрос, повечето застанаха зад формулировката на втори вариант от Вашето предложение.

4. Във ВОН-КНСБ постъпи и мнението на Синдикалния съвет на УС”ВОН”-КНСБ в Русенския университет, като то е в подкрепа на първия вариант от предложението на ВОН-КНСБ с допълнение, че въпросът следва да бъде подложен на широк дебат, а изменението на законодателство да бъде в посока на това да се даде възможност на младите преподаватели за академично развитие.

 Начало

ПО ВРЕМЕ НА ДИСКУСИЯТА БЯХА ИЗРАЗЕНИ СТАНОВИЩА КАКТО СЛЕДВА:

Становище на МОМН представи г-н Любомир Йосифов – Директор на Дирекция “Правна”:

В основни положения становището на МОМН се припокрива с това на ВОН – КНСБ. Със ЗИД на КТ се промени разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, като се премахна възможността работодателя едностранно и с предизвестие да прекрати трудовото правоотношение на работник или служител при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Като такава възможност се запази при навършване на 65 годишна възраст за доценти, професори и доктори на науките. Като за нас тук стои един голям въпрос - защо разпоредбата създава предпоставки за неравно третиране по признак възраст на посочените категории лица, необосновано се разграничават различните академични длъжности – “доцент” и “професор” от една страна и “асистент” и “гл. асистент” от друга страна и се смесват академичните длъжности с научните степени, т.е. възниква и въпроса защо сред изброените лица са и докторите на науките?! Необосновано е и прекратяването на трудовия договор да се свързва само с навършването на определена възраст, тъй като е възможно лицето да не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, това което каза и г-жа Вълчева, което го поставя отново в неблагоприятно положение. При тези обстоятелства, за решаване на възникналия правен проблем и правоприлагането на свързаните с това отношения, е необходимо да се изясни какви са били мотивите за извършване на тази законодателна промяна и каква е концепцията по отношение на трудовата заетост на лицата, заемащи академични длъжности по принцип. В зависимост от отговора на тези въпроси следва да се прецени дали да се измени текста на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, дали да остане същия, без да бъде пипан или да бъде отменен изцяло. За нас това са трите варианта. Умишлено не изключваме варианта да остане такъв текст, защото за нас не са ясни мотивите защо в момента редакцията е такава и ако има логичен отговор на въпроса “защо?”, бихме могли да обсъждаме и такъв вариант.

Становището на МТСП представи г-жа Смела Нинева - началник на отдел "Трудово право и обществено осигуряване":

МТСП поддържа становището си, което е изразило през месец ноември 2012 година и действително потвърждава, че съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, когато работодателя може да прекрати трудов договор едностранно с предизвестие при навършване на 65 годишна възраст на професори, доценти и доктори на науките. Тази възможност, при тези условия за тази категория работници и служители по смисъла на КТ, съществува много отдавна. От направената справка, едновременно със съответната промяна на § 11 от ЗВО, е направена промяната в т. 10 на чл. 328, ал. 1, която е обнародвана в ДВ, бр. 28 от 1996 г. Още от самото начало и в двата закона се е имало предвид единствено и само възрастта на тези лица и никога не се е свързвало с придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както бе цитирано, в мотивите на законопроекта за изменение и допълнение на КТ от януари тази година, отмяната на първата част на този текст действително е свързано с тази цел – да се намали броя на ранно пенсиониралите се и целта е по-дълго оставане на трудовия пазар. Но както казах в началото, тези две изисквания, две възможности в предишната редакция на т. 10 на чл. 328, ал. 1 имат различен характер. Първата отменената част е възможността работодателя да уволнява хора само поради факта, че са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Втората част касае и винаги е касаела по смисъла на КТ, а и препратката, която се прави в § 11 на ЗВО единствено и само възрастта на професори, доценти и други хабилитирани длъжности (ако се изразявам правилно). Така, че мотивите за отпадането са тези, като мисля, че стана ясно, че отмяната на тази част на текста съответства на поставената с този закон цел. Поради факта, че за преподавателите водещо е единствено и само навършената възраст това означава, че тази възраст няма нищо общо с пенсионирането на тези лица, поради което няма общо с останалите разпоредби и в трудовото и в осигурителното законодателство.

Приемаме факта за посочената научна степен “доктор на науките”, че не съответства на съответната категория, но не сме специалисти точно в тази област и за наше огромно съжаление не сме получили съответните бележки и прецизиране от страна на колегите в МОМН по времето, когато сме изпратили материалите за съгласуване.

Г-н Йосифов (МОМН) направи допълнение във връзка с изказването на г-жа Нинева: Това, което казаха колегите внася някаква яснота. Аз съжалявам, че не сме могли да реагираме, но ми се струва, че срокът беше изключително кратък, когато се внасяха тези текстове. Още повече, така както Вие цитирахте текста на чл. 328, ал. 1, т. 10, той мисля, че съществува от преди да има Кодекс за социално осигуряване и наистина би могло да не се прави връзка между двете. Въпросът е, че сега, когато правихме тези изменения в КТ може би трябваше да отразим новите настъпили отношения във връзка със ЗРАСРБ и все пак да изброим, да обхванем всички хипотези, защото в момента ние сме в една разкрачена ситуация по отношение на част от хабилитираните лица и не за другите. Ще е интересно да се чуят и останалите становища, защото за да се намери адекватно решение трябва да има единна позиция по този въпрос.

 Проф. Албена Чавдарова - зам. - ректор на СУ “Св. Климент Охридски”:

Преди всичко бих желала да благодаря за инициативата за такава среща, тъй като ние отдавна помежду си коментираме тези проблеми и се сблъскваме всеки ден с тези недоразумения в законодателството. В този смисъл, пред мен тук е една справка като подкрепа на това, че очевидно прословутия чл. 328, ал. 1, т. 10 трябва или да отпадне или да бъде видоизменен по начин, по който ще удовлетворява висшите училища. От тази справка, която имам се оказва, че повече от 6 % от преподавателския и непреподавателския състав, които подлежат или би трябвало да бъдат пенсионирани по възраст, не може да се случи, тъй като техния осигурителен стаж не отговаря на законовото изискване. Трябва да ви кажа, че има драстични случаи и мисля, че и колегите от другите университети ще посочат такива, когато ние трябва заради осигурителен стаж да оставим колеги, които да работят до почти 80-85 годишна възраст, което е парадоксално. Желанието на всички е млади хора да влязат в системата, а това не може да бъде удовлетворено. В този смисъл, бих желала да диференцирам нещата и мисля, че и дискусията би следвало да бъде в тази посока. От една страна да коментираме това, което касае професори и доценти, а от друга страна и т. 10а на чл. 328, ал. 1 от КТ, защото там също проблемите са достатъчно много. По отношение на това, кой от двата варианта на становището на ВОН е приемливо, то това което бих подкрепила от името на СУ е, че чл. 328 трябва да бъде видоизменен в начин, който да ни удовлетворява.          

Проф. Веселин Брезин – ректор на ЛТУ:

За първи път научих за изменението на КТ, това изменение, което бе докладвано, в тази зала от проф. Иван Илчев, от него разбрах. И по-късно на една среща, организирана от Jobs.bg в Шератон, където направих изказване по този въпрос. Очевидно все пак единствено Синдиката “ВОН” се е сетил относно това, по какъв начин трябва да бъдат регламентирани придобиването на правото на пенсия и пенсионирането, тъй като в края на краищата реално почти всички професори и доценти (говоря за нашето висше училище) получават такова удължение. И то е свързано с няколко неща. Първо, с необходимостта от това дали учебния процес се нуждае от този специалист, който все пак е струвал много пари на държавата, за да стане професор или доцент и второто, това е моралния въпрос, че все пак това е една оценка на труда. Поне в нашия университет няма случай когато има предложение от катедрата и ФС ние да не сме удължили трудовия договор на преподавател. Т.е., реално в законодателството общия регламент на практика определя преподавателите да работят до 68 годишна възраст. Смятам, че добре би било ние да подкрепим втория вариант, в който е казано, че е по-лесен, тъй като в мене може би остава грешното впечатление, че изменението на КТ е правено от чиновници за чиновници. Но, в същото време (извинявам се ако наскърбявам някого) реално научния труд, преподаването в университетите не е съвсем обикновена дейност. Човек може да знае нотната стълбица наизуст, но да не може да пее. Това е много специфично, много висококвалифициран е нашия труд и затова държавата е преценила, че тези хора трябва да се използват по дълго. В повечето от западните университети, както знаете, в различните страни е различно. Но тъй като ние винаги отчитаме особеностите на българската държавна система и народопсихология аз смятам, че добре би било да подкрепим втория вариант, който предлага синдиката.      

Проф. Стати Статев – ректор на УНСС изрази становище, че не бива да се отнема правото на ректорите за самостоятелна кадрова политика с оглед потребностите на висшето училище. Освен това той подчерта, че не е нужно да се слагат твърди възрастови граници – 65 и 68 години и затова приема предложения текст от ВОН-КНСБне по-рано от навършването на 65 или 68 годишна възраст”. На следващо място той изрази становище, че реално заемането на длъжността “гл. асистент” е първата стъпка, промоцията към хабилитацията, а доцент е само преходната стъпка. На следващо място той постави въпроса за това как ще се прекратяват трудовите правоотношения с лицата, заемащи длъжността “асистент” и служителите, предвид отменената първа част на дискутираната норма. Накрая той подчерта, че само с общи съвместни действия на всички присъстващи могат да бъдат решени тези въпроси.

Проф. Иван Станков – ректор на Тракийски университет:

Ние сме твърдо за промяната на чл. 328. Съображенията ни за това са първо, както е посочено, ние сме неравнопоставени. Служителите и асистентите могат да работят до безкрай, а хабилитираните преподаватели, за които са хвърлени много усилия и средства за тяхното израстване трябва да спрат да работят на 65 години. И второ, в нашия университет остават малка част от преподавателите, които навършат 65 години. И тук също има несправедливост. Остават тези, които не са си създали кадри, а пенсионираме тези, които оставят много хора след себе си. Приемам промяната, представена във втория вариант от предложението на ВОН. Мисля, че този вариант е по-добър.

Проф. Любен Тотев – ректор на МГУ:

Подкрепям напълно казаното от проф. Статев. Действително чл. 328 трябва да бъде променен. За спецификата на всяко едно висше училище следва да носи отговорност неговият академичен състав в контекста на автономията, която имаме. Редно е законът да бъде променен, но само в частта, касаеща пенсионирането на асистенти и служители. Към момента законът дава право на работодателя да реши дали да прекрати трудовия договор на професор и доцент при навършване на 65 години, но не го задължава. Така че всяко едно висше училище, съобразно нуждата, кадрите, спецификите може да вземе решение. Ние сме на мнение за корекция на чл. 328 само в частта, касаеща асистенти и служители.  

Чл. кор. Николай Милошев – зам.-председател на БАН - също подкрепи изказаното от Ректора на УНСС становище, като подчерта, че всичко следва да се базира на автономията на институциите от системата на висшето образование и наука, като за всяко отделно лице, навършило възрастта, следва да се преценява дали то може да продължи да работи дори повече след навършване на 68 години. Като едновременно с това се прави и обновяване в институциите, защото за да се отвори системата и да се попълни с млади хора някой все пак трябва да излезе от нея, защото системата няма финансовата възможност да се разраства. Той подчерта, че трябва да се измисли гъвкаво решение, което да е валидно за научната и образователната сфера.

Проф. Любомир Халачев – ректор на НАТФИЗ: Ние, така наречените “бутикови” институти и училища или академии, имаме наистина проблем с възрастта за пенсиониране. При нас, в една малка катедра с 10-12 преподаватели, ако има двама професори, които никога не се пенсионират не може и да става дума за привличане на млади колеги. Смятам, че в този си вид закона е напълно достатъчен с възможността за удължаване с три години на професорите. И ние имаме проблем с липсата на законова възможност за пенсиониране на колегите, които не са хабилитирани и може би трябва да се помисли в тази насока за промяна на закона.

Проф. Светослав Кокалов – ректор на Национална художествена академия подкрепи изказаното от проф. Халачев, като изрази опасението, че системата няма как да се обновява, ако не съществува възрастова граница. Следва да бъдат поставени и граници за работниците и служителите, които не са професори, доценти и доктори на науките.

Проф. Марин Христов – ректор на ТУ – София подчерта, че в момента цари хаос в отделните университети, като всеки от тях сам и по различен начин си тълкува КТ и закона. В смисъл, в един университет при навършване на 65 години всички се пенсионират и в последствие съобразно занятията, които имат им се осигурява заетост. В други университети на 65 години отново се пенсионират и минават на срочен трудов договор. В други, при навършване на 65, трудовия договор не се прекратява и т.н. Най-лесно би било този хаос да си остане, но в една нормална държава следва да има установен ред и порядък за всички. В тази връзка категорично подкрепям становището на ВОН - КНСБ, без значение от това кой от вариантите ще бъде предпочетен, но това следва да бъде променено и записано.

Проф. Сергей Игнатов:

Предлагам да не пипаме КТ, а да се насочим към нашия закон, специалния. Там трябва да решим няколко въпроса. Първият, който ме вълнува от години (защото и аз бях ректор) мисля, че университетите сами трябва да си определят броя на преподавателите, сами да решават в зависимост от специализацията, която имат и в зависимост от структурата. Това е въпрос, който заслужава да се обсъди по-нататък, защото университетът е автономен и той трябва да решава. Има университети, в които (когато НАОА минава на проверка) постоянно се иска нарастване на броя на преподавателите, но едновременно с това броя на студентите намалява и през следващите години ще намалява. Това нещо трябва да се съобрази внимателно.

И другото, което е във връзка с пенсионирането, нека това да е решение - като се почне от първичното звено (от катедрата), което решава, че може да има продължение над 68 години. Може университета да вземе и една друга практика – така наречения почетен професор до 75 години за тези, които са много нужни. Като едновременно с това, ако почетния професор желае, се намалява броя на часовете, той не получава добавки, но си получава заплата за професор. След като сме автономни нека да остане това положение в КТ, защото тогава, колкото по-остаряваме, толкова повече се вкопчваме. Нека баланса да остане в ръцете на ректорските ръководства, защото имаме нужда от млади в университетите и в науката. Както знаете, съобразно правилата на НАОА, след 55 годишна възраст се намаляват точките за професорите, за да се увеличи натиска да привличаме повече млади хора. Едновременно с това не може да се освобождаваме с лека ръка и от възрастните, защото младите могат да тичат бързо, но пък ние знаем пътя. И този баланс, след като университета е автономен, да остане като негово решение. Ние можем да променим специалния закон, но все пак да имаме инструмента и в КТ. Да се опрем на автономията и направим леки промени в ЗВО, тогава вече ще се даде право на ректорите да решават на базата на предложенията и решенията, които идват от катедра, факултет и т.н.

Г-жа Смела Нинева:

Благодаря за поканата да участваме в тази национална дискусия. С колегата ни беше много интересно и добихме непосредствено впечатление за нюансите на академичната общност във възприемането на сега действащия текст на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Искам отново да ви напомня това, което казах в началото. Този текст от КТ изобщо не е свързан с пенсиониране, изобщо не е свързан с придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а и поради изложените мотиви на промяната в този текст не следва трудовия договор да се прекратява единствено и само на основание, че съответния човек е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Останах с впечатление, че по-голяма част от присъстващите подкрепят втория предложен вариант за съответните промени. И пак искам да ви обърна внимание, изхождайки от факта, че т. 10 няма нищо общо нито с пенсиониране, нито с право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тази част от редакцията на вариант втори, който вие давате и е свързано с придобиването, не следва да намира място в предложенията, които вие ще изготвяте, както в частта за промяна в КТ, така и лично според моето мнение, а останах с впечатление и на колегата. Основните промени и решаването на проблема, който се оказа, че не е едностранен, а е многостранен, е в специалните закони.

Г- н Любомир Йосифов:

Искам да кажа, че правото е формална наука, а формата следва да бъде следвана от съдържанието. Ние сме тези, които ще трябва да оформим текстове по по някакъв начин на края, когато вие изясните съдържателната час