СТАНОВИЩЕ НА КНСБ
Относно: Проект на ПМС за реда и критериите за определяне и актуализиране размера на МРЗ за страната
КНСБ още от 2006 г. участва със свой представител в експертна група по разработването на механизъм за обвързване на МРЗ с официалната линия на бедност, при съобразяването с икономически критерии и показатели. В този смисъл намираме за уместно да припомним, че експертната разработка, реализирана с финансовата подкрепа на Световната банка, предлагаше „формирането на коридор за договаряне на минималната работна заплата” (а не за определяне и консултиране със социалните партньори), и второ – че от подобен обективен механизъм се нуждае и системата на социално подпомагане, която „се консервира” вече 20 години в обвръзка с напълно обезличения и нищо не означаващ „гарантиран минимален доход”.
Диалогът със социалните партньори от 2010 г. насам, който се определя в Доклада към проекта за ПМС като „оживен”, не даде конкретни резултати по отношение изработването на механизъм за определяне на МРЗ, главно поради демонстрирана незаинтересованост, а понякога и открит бойкот от страна на работодателски среди, въпреки подписаните споразумителни текстове през различни периоди и в различни документи (вкл. и като мярка в анти-кризния пакет от март 2010 г.).
Затова КНСБ приветства инициативата на правителството да представи проект на ПМС за реда и критериите за определяне и актуализиране размера на МРЗ за страната, който да се обсъди в Комисията по доходи и жизнено равнище, а след това и в НСТС. Заедно с другите две важни стъпки – освобождаването от нелогични обвръзки на редица плащания с МРЗ и направения преглед на нормативната уредба в областта на договарянето и работната заплата, с цел нейното последващо осъвременяване – това са добри изходни позиции за широк експертен и обществен дебат за цената на труда като цяло, вкл. за прилагането на обективни минимални стандарти, за използването на съвременни системи на заплащане в реалния сектор и не на последно място – за една по-реалистична и справедлива оценка на труда на заетите в бюджетно финансираните дейности.
Какво съдържа така предложения ни механизъм като конкретни разчети?
По първото условие: МРЗ от 310 лв. представлява 41.1% от СРЗ 754 лв. за трето тримесечие на 2012 г., (вписва се в диапазона 35-55%).
По второто условие: при линия на бедност за 2013 г. 241 лв., нетният размер на МРЗ от 310 лв. е 243,01 лв. (с 2 лв. над линията на бедност).
По третото условие: при МРЗ през 2012 г. 283,33 лв. (средна стойност за периода) и прогнозна хармонизирана инфлация по Закона за държавния бюджет за 2013 г. от 3.4%, минимално възможната стойност на МРЗ за 2013 г. е 292,97 лв. (т.е. новият размер от 310 лв. отговаря и на това изискване).
При МРЗ 310 лв., брой работни дни през 2013 г. – 250 и нормална продължителност на работния ден от 8 часа, почасовият размер на МРЗ е 1,86 лв.
По отношение на реда за определяне на МРЗ:
Считаме, че трябва да се даде възможност на социалните партньори (национално представителните организации на работодатели и синдикати) в автономен диалог да се договарят за конкретния й размер, съобразявайки се с общоприетия механизъм, критерии и показатели. Само в случаите, когато не се постигне такова съгласие между тях, да се задейства механизмът на административно (едностранно) определяне. Това означава процесът на консултиране да се предхожда от предоставяне на необходимата статистическа информация и 2-седмичен срок за преговори между социалните партньори за постигането на Национално споразумение по МРЗ. Такава е практиката в Белгия и тя e доказала своите предимства, дори и в условията на продължителна рецесия. Наред с поддържането на добра конкурентоспособност, Белгия се отличава със сравнително ниска диференциация в работните заплати и доходите, висок жизнен стандарт и ниско равнище на безработица.
За целите на договарянето на двустранна основа, според нас, е редно да има ясна технология, задължителни ежегодни цикли и предварителна информация от страна на правителството, която да изяснява – намеренията на правителството по въпросите на доходите (например при сериозни увеличения на доходите в бюджетно финансираните дейности, това трябва да се има предвид при определяне на националната минимална заплата), възможности на бюджета от гледна точка на плащанията за негова сметка и пр. Освен това, трябва да има ясна законова норма за задължението на правителството, при успешно завършили преговори между партньорите, в определен срок договореният размер на МРЗ да бъде официализиран в съответно ПМС.
Приветстваме предвидената в чл.7 от Постановлението възможност размерът на МРЗ да бъде актуализиран (ал.1) и задължението тази мярка да бъде предприета при натрупана инфлация от 10% (ал.2), но не е ясно – за кой инфлационен индекс става въпрос – за националния или хармонизирания. В същото време считаме, че трябва да се предвиди и вариант, при който работодателските организации и синдикалните централи (или и двете страни заедно) да могат да инициират актуализиране на МРЗ, а не това да става единствено по съвместно предложение на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите (след консултиране със социалните партньори).
По отношение на критериите и показателите:
От текста на постановлението става ясно, че три от критериите са определящи и съответно параметрирани (средна работна заплата, размер на линията на бедност и индекс на потребителските цени), а останалите два са корекционни, но не е ясно тяхното съдържание и влияние (параметрите по Закона за държавния бюджет и т.нар. други критерии – производителност на труда, състояние на икономиката и пазара на труда). Съответно на това, те само са споменати в чл.3 (т. 4 и 5), но липсват като регулационни параметри (чл.4), което опорочава предложения в постановлението механизъм.
През последните 3-4 години определено съществуват проблеми с определянето на т.нар. „официална линия на бедност” (както по самата методика, така и наличието на прецеденти тя да не се спазва – изкуствено задържане линията на бедност през 2011 г. на нивото от 2010 г. - 211 лв.). Освен това, данните на ЕВРОСТАТ от SILC (Изследване на доходите и условията на живот) и тези на НСИ (Наблюдение на домакинствата), при използването на един и същ критерий – 60% от медианния еквивалентен разполагаем доход – показват съществени различия. Средно за периода 2008-2010 г., за който се отнасят данните, линията на бедност по НСИ-домакински бюджети е с около 20% по-ниска от тази по ЕВРОСТАТ (напр. през 2009 г. линия на бедност по ЕВРОСТАТ – 295 лв., а по НСИ – 231 лв., т.е. разлика от 21.7 процентни пункта). КНСБ настоява за представянето и обсъждането в НСТС на отделен доклад по използваните методики и достоверността на резултатите, който да послужи за промени в Методиката за определяне на официалната линия на бедност – нещо, за което синдикалните и работодателските организации настояват от няколко години). Подкрепяме изискването по чл.4 (2) – нетният месечен размер на МРЗ да не бъде по-малък от размера на линията на бедност, но този подход би трябвало да бъде временен, тъй като се предполага, че минималният доход от труд трябва да гарантира поне малко по-висок стандарт от този на оцеляването.
Намираме за целесъобразно като критерий да се използва размерът на средната работна заплата за последното тримесечие, за което има обявени данни от НСИ, но имаме съществени забележки по отношение на диапазона в съотношенията, който се предлага в чл.4 (1), а именно 35% долна граница и 55% горна граница. Обясненията в Доклада към Постановлението само илюстрират абсурдността на подхода – границите да се напасват съобразно параметри от досегашната българска практика и никъде недоказаната „опасност от приближаването на двете величини” (средна и минимална работна заплата). Напротив, в аналитично-обзорната публикация на Европейската комисия „Заетост и социално развитие 2012” се подчертава, че „съотношението минимална – средна работна заплата е подходящ индикатор за оценка влиението на МРЗ върху дела на доходите от труд и диференциацията в заплащането между различните групи наемни работници, а последните два показателя са важни двигатели на социалната кохезия.” Изследванията в рамките на ЕС по горе цитирания източник показват:
- умерена положителна корелация между съотношението МРЗ-СРЗ и дела на доходите от труд;
- силна негативна корелация между съотношението МРЗ-СРЗ и съотношението „съвкупен доход на 20-те % най-добре и 20-те % най-ниско платени работници”;
- значителна негативна корелация между съотношението МРЗ-СРЗ и разликата в заплащането между половете.
С други думи – високата МРЗ е успешен инструмент при решаването на три основни проблема на социалната кохезия, при това без да са доказани негативни ефекти върху заетостта. Нещо повече, изводът на ЕК е, че особено в периоди на тежки кризи надделяват положителните ефекти - поддържане равнището на цените и избягване на риска от дефлация по време на рецесия, подкрепа на агрегатното търсене и не на последно място, осигуряване на адекватен стандарт на живот на най-уязвимите групи работници.
Като имаме предвид и други три факта, а именно, че:
- България е на второ място (след Латвия) сред страните от ЕС по диференциация в доходите, измерена чрез Коефициента на Джини - 35.1 през 2011 г.;
- на трето място (след Испания и Латвия) по поляризация в доходите на 20-те % най-богати и 20-те % най-бедни – съотношение 6.5 пъти;
- и препоръката на Европейския парламент от 2009 г. - в условията на криза страните-членки, особено новоприсъединените, да се стремят към съотношение МРЗ-СРЗ 60%, то
КНСБ застава зад диапазон за договаряне на МРЗ за страната с долна граница 40% и горна граница 55% спрямо СРЗ. От 20-те страни в ЕС, които имат законово установена МРЗ, в 11 тя е на равнище над 40% спрямо СРЗ. По отношение на горния праг - намираме за целесъобразно предложението на правителството от 55%.
И на последно място, намираме предвидената минимална инфлационна защита в чл.4 (3) за приемлива, но в същото време трябва да признаем, че тя е твърде условна, защото е по бюджетна прогноза, а това означава, че се използва хармонизираният инфлационен индекс (който принципно най-добре служи за целите на международни сравнения, но не и за проследяване на вътрешна динамика). Затова предлагаме при допълнителната защита в чл.7 (2), като праг на натрупаната инфлация да бъде използван националният индекс на потребителските цени и това да бъде изрично упоменато в текста.
КНСБ