Main menu

29 МАЙ 2018: СЪВЕТ ПО КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ В ЧАСТТА „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”

На 29 май 2018 г. се проведе заседание на Съвета по конкурентоспособност в частта „Научни изследвания” по въпросите за научните изследвания и иновациите в контекста на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2021-2027 г. Участваха министрите на държавите членки, а председател на форума беше българският министър на образованието и науката г-н Красимир Вълчев.

Министър Вълчев посочи не само важността за увеличаването на инвестициите в областта на научните изследвания и иновациите, но също така и необходимостта от използването на техните резултати и превръщането им в приложими продукти, които да водят до повишаване на качеството на живот на гражданите. Подчерта, че научните изследвания и иновациите трябва да допринасят повече за справяне със съществените промени, пред които са изправени европейските общества и икономики. Г-н Вълчев добави, че научните изследвания и иновациите имат ключова роля за намиране на решения на огромните предизвикателства пред обществата като изменението на климата, цифрово-индустриална революция, миграцията. Те са и решаващ фактор за справяне с редица социални предизвикателства, както и за повишаване на качеството на образованието и обучението.

В тази връзка е ролята на „Хоризонт Европа“, както и националните научноизследователски програми, които за в бъдеще трябва да гарантират научни изследвания и иновации с максимално добавената стойност за нашата страна и за ЕС.

“Основната ни цел е превръщането на Европа в по-приобщаваща, а икономиката й в по-конкурентоспособна, чрез инвестициите в наука и изследвания.“ Адекватният подход към насърчаването на научния и технически прогрес e адекватното му обезпечаване с необходимите ресурси, подчерта след приключване на дебатите българският министър Вълчев. Той изрази очакването, че конкретното предложение за наследник на програма „Хоризонт 2020“, а именно – „Хоризонт Европа“ ще бъде публикувано съвсем скоро, а дискусиите по него в работните органи на Съвета и в Европейския парламент ще стартират до броени дни.

Министър Вълчев отчете, че Българското председателство е постигнало добър напредък в работата по законодателното предложение за създаването на европейски суперкомпютър и високотехнологичните изчисления EuroHPC. Той приветства страните, които решиха да обединят сили в тази област, сред които е и България. Еврокомисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел също изрази благодарност към Българското председателство за ускоряването на този процес и подчерта, че високопроизводителните технологии трябва да помогнат на Европа да се върне на водещото място в световен мащаб. Предвидените в това направление средствата от един милиард евро, които Европейската комисия и участващите държави ще инвестират, трябва да допринесат за конкурентоспособността на Европа. Тези инвестиции обаче не са насочени само за съревнование с напредналите в този процес страни като САЩ или Китай, а преди всичко са за развиване на приобщаващо дигитално общество в Европа с възможности за всички европейски граждани. Изследванията и проектите, които ще развива европейският суперкомпютър ще са стъпка към осигуряване на данни и важни приложения в областта на медицината, транспорта, защитата от кибер атаки и развиване на нужните умения и човешки ресурс за работа с тях, както и са мощен стимул за напредък в нови области на технологиите и знанието, единни бяха в изказванията си еврокомисарят Мария Габриел и министър Красимир Вълчев.

На заседанието беше постигнат успех чрез съгласието между страните членки по финансирането на ядрените научни изследвания и обучението в рамките на програмата на Евратом за периода 2019—2020 г. По този начин проектите, по които се работи в момента, ще могат да продължат, а през 2019 г. ще започне набиране и на нови проекти, съобщи председателстващият министър Вълчев.

Съветът приема и два комплекта заключения:

Засилване на движението на знания в Европейския съюз и Европейския облак за отворена наука. Еврокомисарят Мария Габриел напомни, че точно преди две седмици в София е постигнат консенсус, че изследванията и иновациите ще са решаващи за бъдещето на Европа. В следствие на този призив е ясно, че по отношение на предложената нова многогодишна финансова рамка областите на научно развойната дейност ще са едни от малкото, при които ще има увеличение на средствата. Предвиждат се около седем милиарда евро и това е ясен сигнал за ангажимента към изследванията и иновациите. Реално това ще бъде увеличение от около 50%, допълни еврокомисарят.

Мария Габриел също подчерта напредъка по реализацията на Европейския облак за открита наука благодарение на Българското председателство, като до края на годината предстои да се даде старт на пилотната инфраструктура.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Министър Вълчев изрази благодарност към комисарите Мария Габриел и Карлос Моедас за отличното сътрудничество по време на Българското председателство.

 

Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева

Председател на ВОН-КНСБ

Share