КОНГРЕСЪТ НА НБС "ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА" ПРИ КНСБ, 30 ЯНУАРИ 2015
Годините на доброволен, всеотдаен и целенасочен труд за модернизиране на висшето образование и наука, за утвърждаване авторитета на Академичната общност и за равнопоставеност в социалния диалог във висшите училища и БАН, минават неусетно, когато са изпълнени с постоянна динамика, упорит труд и всеотдайност. Първата от тези години сякаш бе вчера, но правейки цялостна равносметка на изминалия период, всеки един час, минута и секунда от тях е ценен и незаменим... И днес, ВОН-КНСБ е основен изразител и защитник на правата на хората, работещи в сектор “ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА” – с надежда, търпение, много информирани и силно мотивирани в преговорите със социалните партньори.
Три стъпки, за да бъдем информирани и синдикално активни учени, а не просто учени:
1. Много учени, се интересуват само от своята тема! УЧЕНИЯТ-СИНДИКАЛИСТ СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ ВСИЧКО!
2. Много учени приемат нещо за вярно само въз основа на авторитета на изказалия го! УЧЕНИЯТ-СИНДИКАЛИСТ се интересува 
ЗАЩО ТОВА СЕ СЛУЧВА по този начин и намира начин да промените причините, т.е. ще измислите поне още три начина, различни от стандартните!
3. Всички учени знаят, че заниманието с наука изисква воля, упоритост и осъзнаване, че това е начин на живот. УЧЕНИЯТ-СИНДИКАЛИСТ знае това, но не забравя за СИЛНИЯ ДУХ, ИЗПЪЛНЕН С ОБИЧ И ЧУВСТВО ЗА ДЪЛГ КЪМ ХОРАТА, за неизчерпаема енергия и желание да участва като специалист и гражданин не само в научния, но и в обществения живот.
«Превратностите, които предлага животът в ХХІ век са много, но опитът на ВОН-КНСБ е толкова голям, че движението трябва да е само напред, така че да се събуди голяма част от Аакадемичната общност, защото ЕВРОПА ЩЕ БЪДЕ БЕДНА БЕЗ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ, А БЪЛГАРИЯ – БЕЗ АКТИВНОТО СИНДИКАЛНО ПРИСЪСТВИЕ».
Така започна своя доклад председателят на ВОН-КНСБ пред делегатите, президента на КНСБ – инж. Пламен Димитров и официалните гости на ІV-я конгрес - г-жа Йорданка Фандъкова – два месеца министър на образованието и науката, сега кмет на София, г-жа Милена Дамянова – председател на Комисията по образование и наука в 43-то НС, проф. Тодор Танев – министър на образованието и науката, проф. Борислав Борисов – Н.П. и председател на ПГ „АБВ” в НС (почетен ректор на УНСС и доскоро председател на Съвета на ректорите в Р България, акад. Стефан Воденичаров - председател на БАН, доц. Борислав Великов – зам.-председател на КОН, доц. Румяна Коларова (доскоро служебен министър), сега секретар на Президента на Р България, доц. Станка Величкова – зам.-председател на НАОА при МС, проф. Стати Статев – ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите в Р България, проф. д-р Димитър Момчилов – ректор на НМА, проф. Пламен Легкостп – ректор на Великотърновския университет, проф. Георги Михов – ректор на Техническия университет - София, проф. Анастас Герджиков - зам.-министър за висше образование, сега зам.-ректор на Софийския университет, председателят на СУБ – акад. Дамян Дамянов, ректори, зам.-ректори и декани на висши училища, представители на Националното представителство на студентските съвети, много журналисти и приятели, които отправиха своите приветствия и поздравления. Проф. Станислав Семерджиев – изпълнителен директор на Международната асоциация на филмовите и телевизионните висши училища, също се включи с приветствие от Световния конгресен център в Париж.
Днес, след тринадесет години и пет месеца, ВОН-КНСБ е все още млад Синдикат, но вече с опит, натрупан през годините, по-забележим и устойчив, с доказани качества и авторитет, с възможности да отстоява позиции и да печели битки в името на демократичните ценности и социалните си цели. Социалните партньори в сектора споделят, че ВОН-КНСБ се е утвърдил като достоен и мъдър съюзник в отстояването на полезните идеи и националните политики. Във времена на преход, интеграция и сурови финансови условия, Синдикатът винаги се е стремял да създава и поддържа социалното партньорство и диалога на всички нива, да възпитава борбеност и активност в своите членове, да отстоява правата на работещите в сектора и упорито да вярва в тяхната решаваща човешка и професионална роля за развитието на българското общество.
Проф. Борислав Борисов, Народен представител и председател на ПП «АБВ» в 43-то НС, ректор на УНСС (2003-2011) и председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България (2008-2012) удостоява доц. д-р инж. Лиляна Вълчева с ГРАМОТА за изключителна съпричастност, емоционална борбеност, колегиална подкрепа и всеотдайна помощ, оказвана на Академичните ръководства на Висшите училища в България, за развитието на висшето образование и социалното благодентствие на Академичната общност».
Проф. Стати Статев, Ректор на УНСС, НАГРАЖДАВА доц. д-р инж. Лиляна Вълчева с ВЪЗПОМЕНАТЕЛЕН МЕДАЛ „Проф. Стефан Бобчев” – основател и първи ректор, министър на образованието и автор на Закона за БАН, а НБС „Висше образование и наука” – КНСБ с поздравителен адрес за особен принос и заслуги в развитието и синдикалната защита на висшето образование и наука в Република България!”;
Проф. Пламен Легкоступ, Ректор на Великотърновския университет, НАГРАЖДАВА доц. д-р инж. Лиляна Вълчева с юбилеен ЗЛАТЕН МЕДАЛ „50 години Великотърновски университет” и специалната ИКОНА на Светите братя КИРИЛ И МЕТОДИЙ, а НБС „Висше образование и наука” – КНСБ с ДИПЛОМ за мащабен социален диалог, Академичен тон и дух на разбирателството в преговорите по КТД, значителни постижения в областта на модернизацията на висшето образование и науката, подобряване на микроклимата в Академичната общност и не на последно място – осигуряване на по-високи доходи и стандарти в трудовата дейност”.
Доц. Вълчева обърна внимание на СОЦИАЛНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ПРОЦЕСА БОЛОНЯ, които са безспорен принос в изграждането и функционирането на Европейското пространство за висше образование. Това е система, която работи хармонично за целите на обществото и в пълно съответствие със социалната динамика на всеки гражданин. Стратегия «Европа 2020» въвежда насоките «социални измерения» като основен компонент в развитието на висшето образование и науката и в следващите десет години. Изпълнението на Стратегията е немислимо без развитието на системата «Висше образование и наука», поотделно и комплексно, в пресечената точка на трите стълба: обучение - изследователска дейност – иновации. Това не е само път към конкурентоспособността, трайното развитие и заетостта в Европейския съюз, а е и изграждане на икономика на знанието, както и на общество на знаещи и можещи, които след завършване на висшето си образование ще подобрят до голяма степен качеството на живот в страната ни. Взаимното допълване на елементите в Стратегията всъщност са визията за социална пазарна икономика на Европа през 21-ви век. Мотото на Европейската асоциация на университетите е: «Силни университети за силна Европа», което в контекста на «Европа 2020» и с целите на ВОН-КНСБ по-добре звучи като: «Силни университети за Социална Европа»!
ЗАДАЧИТЕ:Приоритетно повишаване на бюджетните средствата за висше образование на 1% от БВП, а за наука - 3% от БВП, съответно от държавата и бизнеса (данъчни облекчения за фирмите, спонсориращи и инвестиращи в науката); Изпълване със съдържание на Оперативната програма «НОИР» Разработване на Стратегия за социалните измерения във висшето образование широко обсъждана и насърчаваща разработването на институционални стратегии за включване и развиване на социална политика във висшите училища; Нови закони за висшите училища и Българската академия на науките!
Преглед през времето на световните процеси във висшето образование показва, че няма страна с идеална образователна система. Налице е стремежа страните да развиват, усъвършенстват и модернизират своите образователни системи така, че да съществува различие не само между образователните системи на страните, но и вътре в образователната система на дадена страна. Дори "пазарното търсене" на специалисти с висше образование не може да бъде ориентир за перспективността на дадена специалност. Фактът, че образователната система не е еднообразна, се дължи на постигнатата автономия, но е и доказателство за изключителната сложност на обекта «образователна система». Само това е достатъчно да убедим обществото и държавата, че не бива да се търсят стандартизирани схеми за развитие на образователните системи. Обратно, това обстоятелство демонстрира ролята и значението на разнообразието от подходи към развитието и модернизацията на образователната система. Цялото това разнообразие се постига с хората.
Да, институциите ни надживяват, отбеляза доц. Вълчева. Но за времето, в което съществуват ценостите на цяла една генерация от творци и учени, този облик на институциите се формира от тях, от техните действия, а ние, от ВОН-КНСБ, ги измерваме с усилия на ръководството за проведените реформи за по-добри условия за учебна и научна дейност, както и със заплащането на положения висококвалифициран труда. Примери за това има и днес – най-вече в мениджмънта на ВУ и БАН, но основният показател за това са доходите на работещите, според които са формирани вече три групи институции, съответно такива с високи, средни и ниски СБРЗ.
ТРЕВОГИТЕ: Ще остане ли България "тихо място" за висшето образование? Защо висшето образование в България не е конкурентно на образованието в ЕС или САЩ? Докога ще отстъпва по размер на инвестициите, в качествените показатели и по процент на образованите на глава от населението в сравнение с развитите държави? Ще успее ли новата Стратегия за висшето образование да преодолее тези недостатъци като постави началото на едно ново, приемливо и работещо за системата законодателство?
В заключение доц. Вълчева отбеляза: Трябва да се осъзнае и проумее истината, че бъдещето на системата, а чрез нашия труд и на страната, в голяма степен ще бъде такова, каквото Академичната общност съумее да го види и после да се организира да го сътвори. Днес, 13 г. и 5 мес., можем смело да кажем, че ние от ВОН-КНСБ успяхме да поставим началото и взехме съдбата в ръцете си като утвърдихме НЕ ПРОСТО СИНДИКАТ С НОВО МИСЛЕНЕ, А НОВ СИНДИКАТ С МНОГО ВАЛЕНЦИИ И РАЗЛИЧЕН ОТ ТРАДИЦИОННИТЕ! Активността на ВОН-КНСБ е плод на усилията на председатели, на синдикални активисти и членовете на всички СО, които работят във ВУ и БАН. Формирането на експертните становища и участието на голяма част от българските учени и преподаватели на всички нива, е “vis vitalis” и в полза на висшето образование и науката. Но, нашият труд в една от най-важните сфери за развитие на обществото не е обикновенна работа, която може да се свърши от всеки. За това човек трябва да има призвание, да има желание да усвоява знания, да проучва опита на другите, да приема новостите, но и да пази ценностите, да обича хората и да бъде подготвен за трудна, но важна и отговорна мисия. ВОН-КНСБ ще продължава да бъде в центъра на българското висше образование и на българската наука, но и във фокуса на европейските събития. Защото, ВОН трябва да е винаги там, където се решават съдбините на хората и заедно със социалните партньори да устояваме срещу бурите на пошлостта, бруталността и невежеството. Затова нека времето не ни променя, защото за да ни вярват все повече хората, достойно е ние да го променяме!
На финала на своето експозе, доц. Вълчева сподели една история за 4-те свещи, които могат да горят, но могат и да угаснат ... Ако угасне първата, която символизира свободата, или втората – тази на вярата, а може би и третата – тази на любовта! Ще настъпи мрак ... Добре е, че има и четвърта свещ – тази на надеждата! Ако я запазим, то с нея ще запалим отново трите свещи – на свободата, вярата и любовта! Тя отправи пожелание към всички присъстващи в Музикалната зала на НМА „Проф. Панчо Владигеров”: „ПЛАМЪКЪТ НА НАДЕЖДАТА ДА БЪДЕ ВИНАГИ С НАС! Защото само тогава ще можем да запазим свободата, вярата и любовта за вечни времена!”
Доц. Вълчева завърши експозето на доклада си с огромни благодарности и поклон към всички, които са отделили от ценното си време, за да са с делегатите на Конгреса на ВОН-КНСБ в този важен ден. Уверявам Ви, подчерта доц. Вълчева, че вашето присъствие е признанието, което е необходимо на доброволци като нас за един нов порив и ентусиазъм за в бъдеще.
Делегатите на конгреса, проведен на 30 януари 2015 г., преизбраха за председател на ВОН – КНСБ доц. д-р инж. Лиляна Вълчева. Новите зам.-председатели на Синдиката са доц. д-р Александър Николов и доц. д-р Росен Кирилов, както и ръководство на Контролния съвет с председател доц. д-р Силвия Трифонова, зам.-председател доц. д-р Анелия Радулова и член - доц. д-р Владимир Владов.
