КНСБ не подкрепя предложението на работодателските организации КРИБ и АИКБ за разширяване на списъка с професии за ползване на специалисти от чужбина |
|
През януари 2017 г. от национално представителните работодателски организации КРИБ и АИКБ направиха писмени предложения за разширяване на списъка на професиите, за които според тях има недостиг на висококвалифицирани специалисти у нас, с включването на още седем единични групи професии, за които няма да се изисква пазарен тест. Предложените за включване в списъка единични групи професии са: - 2141 Инженери в промишленото производство; След обсъждане с федерациите, синдикатите и съюзите с работодатели в съответните браншове КНСБ счита, че на този етап не е необходимо разширяване на списъка на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти. КНСБ настоява да се изисква пазарен тест и реални доказателства за това, че има недостиг на български експерти в посочените специалности. Коментар на КНСБ: Ако се приемат предложенията на работодателите, ще се отвори вратата за чужди работници от трети държави в 176 длъжности от различни браншове. Това обаче ще постави не само българските, но и европейските граждани в неравнопоставено положение. Според КНСБ, в страната ни има достатъчно специалисти от посочените професии, но заради ниските заплати те не работят по специалността или заминават за чужбина, където възнаграждението е по-високо. Доказателството е в бюрата по труда, където има регистрирани 1008 безработни български инженери към януари 2017. В становището на КНСБ е посочено, че в предложенията на КРИБ и АИКБ липсват мотиви, доказващи сериозния недостиг на кадри в така посочените единични групи професии, каквото е изискването на ЗТМТМ, за да бъдат включени в списъка. Възможността за осигуряване на кадри в дадената фирма чрез „внос“ на работници - граждани на трети държави е най-лесният път за наемане на работници и не подобрява по никакъв начин състоянието на българския пазар на труда. Подобен подход би бил отстъпление от интересите на българските граждани, а от там и от решаването на редица социални, вкл. и на демографски въпроси. Припомня се, че в българското законодателство през 2011 г., с транспонирането на Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост, бе дадена възможност за наемане на работа на висококвалифицирани граждани на трети държави на работа в България, т.нар. Синя карта. Процедурата включва задължителен пазарен тест за липса на български граждани, които да бъдат наети за съответното работно място. Този режим работи и в момента. През 2015 г. със законодателни промени бе създаден още един режим за наемане на високо квалифицирани граждани на трети държави. Той дава възможност работодателите да „внасят“ работници без да провеждат пазарен тест за български специалисти, които да бъдат наети чрез включването на единични групи професии в Списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти. Съгласно чл.18, ал.2 от Закона за трудовата миграцията и трудовата мобилност (ЗТМТМ) Списъкът се утвърждава от министъра на труда и социалната политика въз основа на мотивирано предложение на национално представителните организации на работодателите и след обсъждане в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и в Националния съвет за насърчаване на заетостта. Списъкът може да бъде актуализиран веднъж годишно до 31 януари, съгласно чл.18, ал.2 от ЗТМТМ. От януари 2016 в този списък са включени само 10 единични групи професии от информационни и комуникационни технологии, а именно: системни анализатори, софтуерни разработчици, разработчици на уебсъдържание и мултимедия, приложни програмисти, разработчици на софтуер и софтуерни приложения и анализатори, проектанти и администратори на бази данни, системни администратори, специалисти по компютърни мрежи и специалисти по бази данни и мрежи, н.д. След въвеждането на списъка, през 2016 година общият брой издадени разрешения за работа за висококвалифицирани граждани от трети държави са 195, от тях издадените по списъка са 113, т.е. 60 %. Коментар на ВОН - КНСБ: Доц. Вълчева, председател на ВОН-КНСБ, предостави подробна информация на председателите на синдикалните структури от ВУ и след обобщен анализ, добави следния коментар: Подкрепяме изразената позицията на КНСБ относно ниските доходи на висококвалифицираните кадри в РБ. Решението на ИС да не се допусне разширяване на списъка с професии за достъп на граждани от трети държави без пазарен тест, т.е без да се проверяват компетенциите и на български специалисти, се потвърждава и от колегите. ВОН се надява това да бъде средство за стимулиране повишаването на цената на труда в нашите предприятията, оценено по комплексни показатели, базирани на качество и висока производителност, което от друга страна да бъде коректив за компетенциите (продукт и на нашата система) на наетите от РБ и ЕС. Видно от приложените документи, професиите от строителния сектор, не са засегнати. Но, според колегите от УАСГ, които имат неофициални данни от МРРБ и компании от частния сектор, все по-голям е дефицита на специалисти за хидротехническото, хидромелиорационното строителство, вкл. ВиК. Не е ясно, защо те не са посочени в списъка? Много от колегите споделят и учудване от изказани мнения на някои хора от бизнеса, че са потърпевши от липсата на кадри, а всъщност точно в техните отрасли бяха направени масови уволнения и се даваха/дават много ниски възнаграждения за висококвалифициран труд. Младите хора не приемат високите разходи за личните облаги на работодателите, за сметка на малкото заделени средства за заплати и други текущи разходи, като напр. за квалификация, специализация. Работодателите би трябвало да приемат, че и на българския пазар има конкуренция не само за реализация на продукция. Привилегията да привличат висококвалифицирани българи трябва да е базирана не само на политически, дори не само на техни (вътрешни) критерии, но и на външни критерии. Информацията подготвиха: |
