ВОН-КНСБ и студенти от НПСС и студентските съвети участваха в среща-дискусия с Президента на Република България на тема "Стратегия 2030"

Председателят на ВОН-КНСБ - доц. д-р инж. Лиляна Вълчева и представителите на синдикалните организации от УНСС, ЛТУ, ТУ-София, УАСГ, НАТФИЗ, НМА, НХА, ХТМУ, заедно с ръководството на НПСС и Студентските съвети, участваха в организирането и провеждането на срещата с президента на Р БЪЛГАРИЯ в СУ "Климент Охридски". В кабинета на ректора на Университета бяха обсъдени въпроси, свързани с различни дейности. Доц. Вълчева постави въпроса за новия финансов модел и притесненията за това, че парите за качество се използват за общи дейности, а в някои ВУ и по еднолична преценка на ректорите, които се оправдават с "решения на АС", т.е. Държавата предоставя целеви средства, а те реално "потъват в пясък". Следователно, каквато и активност да проявава държавата, колкото и будни да са синдикатите, ако ректорите не разбират и не прилагат реформите, никога няма да има смисъл от Програмите, както 2020, така и 2030 и т.н.

Дискусията със студенти и преподаватели от висшите училища по бъдещите приоритети на Националната програма за развитие „България 2020-2030“ се проведе в аулата на СУ. Основната тема бе посветена на Националната програма за развитие на България до 2030 г., по която трябва да бъде поставено силно начало още през 2018 г. - с първото председателството на нашата страна на Съвета на ЕС. Президентът Плевнелиев сподели, че по Националната програма за развитие в следващото десетилетие трябва да бъде постигнат консенсус и стратегическият документ да бъде приведен в синхрон с европейския и с глобалния дневен ред за развитие. „Надявам се българските политици да го направят, а следващият държавен глава да види доброто, постигнато до момента, и да го надгради“, заяви президентът.

От залата бяха зададени много въпроси, на които държавния глава отговори, като подчертаваше многократно, че при изработването на Програмата трябва да се надгражда, а не да се започва отначало. „България 2030“ трябва да следва постигнатото от „България 2020“ и да бъде в синхрон с глобалните цели в световния дневен ред за развитие, които страната ни е приела да изпълнява, с целите на Парижкото споразумение за климата и глобалният дневен ред на ООН за развитие.

В света се случват няколко мащабни процеса - технологична, социална и демократична и геополитическа революция. „Как ще се впише България в тези процеси зависи днес от всички нас и от вас, които през 2030 година ще носите отговорност за управлението на държавата ни“, това сподели президентът с колегите в залата. Според него, три са двигателите на икономическото развитие за всяка държава - инвестициите, потреблението и иновациите. „За да има повече инвестиции обаче, трябва по-добро образование, по-добра бизнес среда и върховенство на закона. Затова съдебната реформа е част от колективното ни усилие да бъдем по-богати. Гражданите ще се чувстват по-добре в собствената си страна, когато политиците не пренастройват стандартите на всеки четири години“, подчерта Росен Плевнелиев. Той информира, че за последните три години в три направления – в ИТ-сектора, в автомобилната и в аутсорсинг индустрията - са създадени 30 000 нови работна места.

Държавният глава подчерта, че най-важното е активността на гражданско общество и отстояването на европейската посока на България.

Примери в тази посока много, като напр. за криворазбран национализъм: добре е да се поклоним пред паметника на Апостола, но още по-важно е да работим за идеалите, за които той се бореше - за чиста и свята Република.

Идеята за тази широка дискусия е на Студентския съвет и Студентския клуб на политолога към СУ „Св. Климент Охридски“. В подкрепа на събитието бяха ректорът на университета, ВОН-КНСБ и НПСС.