Main menu

София, 14 май /Димитрина Ветова, БТА/
В бюджета за 2017 г. са необходими допълнително не по-малко от 87 милиона лева за новия модел на финансиране на държавните висши училища, заяви за БТА доц. Лиляна Вълчева - председател на Синдиката "Висше образование и наука" към КНСБ. По думите й тези средства са необходими да се повишат коефициентите по професионални направления за специалностите с високи качествени показатели по критериите от рейтинговата система на университетите.
Тези 87 милиона лева са и средствата, които искат от синдиката допълнително за приоритетните професионални направления във висшето образование, разписани в постановление "328" на Министерския съвет от ноември 2015 г., както и средства за защитените специалности в университетите, поясни доц. Вълчева. Правителственото постановление е за определяне на средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението в държавните висши училища в зависимост от комплексната им оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, отбеляза тя.
Исканите 87 милиона лева са в резултат на изпълнение на заложеното изменение и допълнение в Закона за висшето образование за въвеждането на нов финансов модел за държавните висши училища, посочи доц. Вълчева. Тя обясни, че необходимите допълнително 87 милиона лева са пресметнати към общия брой на студентите на държавна поръчка, които са 158 000, като е взет под внимание и намаленият прием с 9010 студенти. Вече излезе и постановлението на Министерския съвет за  редуцирането на приема за първокурсници за догодина, припомни доц. Лиляна Вълчева.
Тя заяви, че Синдикатът "Висше образование и наука" приема новия модел на финансиране на университетите, защото това е най-сериозната финансова реформа, насочена към резултати, основани на качество, оптимизация и преструктуриране на системата. Тази дейност обаче не трябва да има социални последици за работещите в системата на висшето образование, тъй като академичната общност е с най-дълъг и труден път на научно израстване.
Доц. Лиляна Вълчева обяви и другите искания на ръководения от нея синдикат, като първото от тях е през 2017 г. да се увеличат общо разходите за образование, като делът от БВП само за висше образование да е в размер на 1,2 процента и до 2020 г. да достигне 1,5 процента.
Трябва да се въведе електронна система за информация и управление на финансите на държавните висши училища, разработена въз основа на единна документация с акцент върху целесъобразността на изразходваните средства, а не само на тяхната законосъобразност, настояват от Синдиката "Висше образование и наука". И отбелязват, че трябва да се ускорят и процедурите по Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж", тъй като там също са заложени средства, като инструмент за постигане на високи качествени показатели.
Попитана за предвидения за 16 май протест на студенти, основно по медицина, заради това, че няма да могат да получават евростипендии за успех по новата ОП "Наука и образование за интелигентен растеж", доц. Лиляна Вълчева каза, че засега няма официална позиция на Синдиката "Висше образование и наука". "Личният ми коментар е, че те не могат да ползват тези средства, защото получават високо финансиране от държавата, базирано на по-висок коефициент 9,4 за медицинските науки, но от друга страна Медицинските университети са формирали голям преходен остатък", заяви доц. Вълчева.
"Медицинският университет в София е имал 80 милиона лева преходен остатък в края на 2015 г., но към днешна дата може и да са повече, защото таксите на студентите покачват тези средства непрекъснато. Това означава, че има вътрешни резерви", каза тя.
Финансовите отчети на Медицинските университети показват, че тези висши училища - общо към края на декември 2015 г., имат около 140 милиона излишък. "Този бюджетен излишък се добавя към новия бюджет за 2016 г., тъй като образователната система единствено има право на преходен остатък", коментира доц. Лиляна Вълчева.
Даването на европейски стипендии за т. нар. приоритетни специалности е изрично записано в гласуваната почти единодушно през февруари 2015 г. от Народното събрание Стратегия за развитието на висшето образование, приемането на която пък беше едно от условията за започване на ОП "Наука и образование за интелигентен растеж", припомниха вчера от Министерството на образованието и науката.

Share