Main menu


януари 2014 г.

С Т А Н О В И Щ Е

 Относно: проект на Стратегия за развитие на висшето образование

  в Република България за периода 2014 - 2020

 

                                                                                                                                                           

І. По концепцията:

Секторът на висшето образование, като пресечна точка на изследователската дейност, обучението и иновациите, е определен в Лисабонската стратегия като основен фактор за конкурентноспособността, трайното развитие и заетостта в Европейския съюз, но и като ключов фактор за икономиката на знанието. Тази позиция на Европейската общност е трайно затвърдена и посредством целите, заложени в Стратегия „Европа 2020”. През 2013 г. Европейската комисия стартира нова стратегия - „Европейското висше образование в световен план", чиято цел е да гарантира на европейските студенти получаването на знания и умения, които да им гарантират работа на световния пазар. В страните - членки на ЕС, проблемите с доходите на научно-преподавателския състав отдавна са решени и затова в европейските документи не се споменава за това, но у нас трудовите възнаграждения са в пъти по-ниски от тези на европейските ни колеги. ВОН-КНСБ счита, че в Стратегията за висше образование в РБ трябва да се гарантира не само модерна и устойчива учебна и научна среда, в която научно-преподавателския състав да обучава студентите, но и да се заложат по-високи финансови параметри така, че труда на българските преподаватели и учени да бъде съизмерим с този на колегите им от Европейския съюз.

След 2009 г. България изостава значително по количество инвестиции в изграждане на икономика на знанието, а именно - недостатъчно инвестиране в човешките ресурсинедостатъчен брой висшисти с подходяща квалификация за нуждите на Общността и трудовия пазар, както и недостатъчно участие в процеса на учене през целия живот. Тези и много други фактори налагат Академичната общност и представителите на държавните институции да се обединят около подготовката на качествен стратегически документ, който да систематизира приоритетите за системата за периода 2014 – 2020 година.

 

ІІ. По автономията и организационната структура на ВУ в Стратегията трябва да се подчертае, че:

ВУ са университетите, академиите в областта на изкуствата, физическата култура и военното дело, както и специализираните училища;

ВУ  могат да се сдружават с български и чуждестранни образователни, научни, стопански организации за осъществяване на присъщите им дейности. Т.напр., ВУ сключват договори с публични и бизнес организации за обучение по нерегулираните специалности по поръчка извън определения прием – за втора бакалавърска и магистърска степен срещу заплащане;

Чуждестранните ВУ (ЧВУ) и техните образователни структури могат да разкриват и осъществяват дейност на територията на РБ при условия и ред, установени за българските ВУ;

Държавните ВУ (ДВУ) кандидатстват ежегодно за финансиране на обучението на студенти по утвърдени норми. В тези норми е крайно необходимо да се поставят при равни условия социалните дейности на обучаващите се както в ДВУ, така и в ЧВУ;

ВУ трябва сами да определят и ежегодно да предоставят за утвърждаване в МОН таксите за обучение на студентите до размера на издръжката, посочена в ПМС на съответното професионално направление;

ВУ следва самостоятелно да определят организационната си структура (в т.ч. институт на „пост докторант”, центрове за дистанционно обучение) и сроковете за управление по предложение на Академичният съвет с решение на Общото събрание (най-вече за броя на факултетите и другите основни звена, в които се извършва обучение, с таен вот и квалифицирано мнозинство. Предоставената нормативна възможност следва да се отнася само до определяне на срока (4, 5 или 6 години) на мандатите на ръководните органи на висшите училища във вътрешните им правилници и това ще допринасе за разширяването на академичната автономия. По отношение на мандатността ВОН-КНСБ остава на позицията на законодателят, а именно на вече установения максимален праг от два последователни избора и реализиране на мандати. По този начин ще се гарантира автономното определяне и едновременно с това ще се предотврати възможността едно и също лице да заема съответната длъжност за неограничен период от време. Друг мотив в тази посока е свързан с липсата на ограничение за определена възраст на лицата, до достигане на която да е възможно да се кандидатират за заемането на ръководни длъжности. ВОН-КНСБ счита, че автономията предполага свободата на ВУ, чрез неговите органи за управление – ОС, АС, разбира се при таен вот и с квалифицирано мнозинство, да определи различни възрасти и срокове за заемане на  определена ръководна длъжност;

ВУ могат да осъществяват публично-частно партньорство по предмета на своята дейност като за целта е необходимо да се регламентират съответните процедури;

ВУ не трябва да се третират като стопански организации, особено при кандидатстване или при работа по проектите, заложени в оперативните програми;

В специално създадените центрове на ВУ за определен период от време и за определен срок членовете на академичния състав се освобождават от преподавателска работа и извършват само НИРД;

Запазване на ръководните функции на ректорите, независимо от разделянето на академичното от стопанското ръководство: приемливо е стопанските функции да се възложат на мениджър с повече отговорности, но и с пряко подчинение на ректора;

Действащият Съвет на настоятелите не даде положителни резултати, а в някои ВУ дори не се конституира. С оглед по цялостна защита на общите интереси на ВУ е добре да се преименува в Борд за управление при участието на всички от ректорското, административно-стопанското, декани и ръководители на катедри, както и представители на обучаващите (Студентски съвет), на работещите (Национално представителни синдикати) и на бизнес-партньори от съсловни организации и браншове.

 

ІІІ. По учебната дейност:

Едно от най-важните посланията на Стратегията, в центъра на която е човекът с неговите личностни и професионални качества, трябва да е учебният процес - фокусиран към потребностите на студентите и тяхната реализация на пазара на труда. Позицията на ВОН-КНСБ е, че трябва да се запази широкия прием на студенти, като едновременно с това се повиши качеството на обучението. Осигуряването на качеството на обучението е ситуирано като цялостна концепция на основата на международния стандарт за качество БДС EN ISO 9001:2000 и съобразно това трябва да се актуализира действащата нормативна уредба. В този контекст, един от основните приоритети на ръководствата на висшите училища е именно подобряване на стандартите за качество във всички форми на обучение. Управлението на качеството в системата на висшето образование е основен приоритет на мениджмънта в условията на европейска интеграция.

По отношение на осигуряване на високо качество на обучението ще подчертаем и необходимостта от добра координация между преподавателите и студентите като в тази връзка следва да припомним Болонската декларация и приетите социални измерения, които поставят в центъра на висшето образование именно студента. Не по-малко важни са и инвестициите в кадровия потенциал и в съвременните образователни техники, които да осигурят по високо качество на учебния процес. И още, студентите следва да бъдат привличани в по-ранен етап от обучението си за работа по научни проекти. По този начин ще бъде стимулиран техния интерес към научна и преподавателска дейност и продължаване на обучението в по-висока образователна степен.

Наред с всичко това, необходима е и държавна политика в посока на задържане на завършилите висши училища в България. Това налага всички заедно да положим усилия студентите, които са се обучавали чрез държавна поръчка, след дипломирането си да работят в България. По този начин ще бъде защитен държавния интерес, като направените инвестиции на публични средства няма да бъдат загубени. Чрез добри управленски практики би могло да се постигне и намаляване броя на квалифицираните млади хора, напускащи страната ни.  В Стратегията следва да бъде подготвен нормативен механизъм и съответни стимули, чрез които да се даде реална възможност частните фирми да сключват договор със студентите, като поемат задължението да плащат семестриалните им такси и да им осигуряват работни места. ВОН-КНСБ многократно е поставял въпроса за това ВУ сами да определят размера на таксата за обучение на студентите, съобразно резултатите от положените семестриални изпити.

Относно поставената цел – 36 % от младежите на възраст от 30 до 34 години да имат завършено висше образование до 2020 г. отново ще поставим акцента върху по-задълбочения  анализ и нов прочит на специалностите в професионалните направления в отделните висши училища и съответно потребностите на пазара на труда, както и тяхното реално финансиране, съообразно съотношението на  преподавател - студент, наличната обновена материална база, съвременни лаборатории, библиотеки и т.н. Стипендиите на студентите трябва да се обвържат с положените от тях усилия – семестриални изпити, тестове, работа по проекти, практики, стажове и др., както и кръжочна форма по време на обучението, културни дейности, спортни прояви и др. Този дял зависи най-вече от редица фактори, в т. ч. социално-икономически предпоставки, които подтикват младите хора да търсят реализация на пазара на труда веднага след завършване на средното си образование, както и от емиграционни нагласи с цел продължаване на образованието си в чужбина.

За новата учебна 2013-2014 година са приети с около 2700 студенти по-малко и това се обяснява не само с горепосочените проблеми, а и с демографския срив. Тази тенденция ще продължи и в следващите 3-5 години, т.е. завършилите средно образование ще са по-малко от възможния прием във ВУ. Това прави все по трудно изпълнима целта от 36% дял на 30-34 г. със завършено висше образование към 2020 г. Следователно, в Стратегията трябва да бъдат заложени още мерки за подобряване на достъпа до висше образование, с цел постигане висок коефициент на записване, успеваемост и мотивация във висшето образование, както и финансово подпомагане на студентите по време на тяхното обучение за задържането им в образование до успешно завършване.

 

ІV. По реализация на пазара на труда:

Относно изключително важната връзка между висшето образование и пазара на труда следва да подчертаем, че основната роля на държавата при реализирането на този приоритет е индиректно да регулира пазара на труда, като подава информация към висшите училища за потребностите от конкретни специалисти. По този начин ще бъде преодоляно разминаването между потребностите на пазара и специалистите, придобили висше образование. Бизнесът също може да бъде възприет като барометър на потребностите от човешки ресурси с определена квалификация. ВУ от своя страна трябва да контролират центровете за предприемачество, които да работят по-ефективно, а не само да отчитат дейности. Тези центрове следва да бъдат стимулирани от държавата да усвояват средства на проектен принцип от бизнеса и еврофондовете, както за обучение през целия живот, така и за научно-изследователски дейност с практико-приложна насоченост. Центровете за предприемачество могат да се насочат и към съвместни дейности със съсловните организации, с които да съгласуват учебни планове и програми по отделните специалности за придобиване на ОКС “Бакалавър” и „Магистър”.

 

V. По акредитацията:

Акредитацията на ВУ трябва да е само институционална с по-голяма тежест на критерия „научно-преподавателски състав на основен трудов договор само в едно ВУ” при значително по-малки такси от сегашните и с приключване на процедурата по оценяването в Постоянната комисия.

 

VІ. По финансирането:

През юни 2011 г. стартира процес на усъвършенстване на модела на финансиране на държавните висши училища за тяхната издръжка, който определя субсидията в зависимост от комплексната качествена оценка въз основа на показатели от рейтинговата система, така че ВУ, показали най-добри резултати по приоритетни професионални направления, получават допълнително средства над определената им годишната субсидия. В Закона за държавния бюджет бяха заложени 10 млн.лв., а за 2012 г. - 15 млн. лева за диференцирана субсидия на държавните висши училища. През 2013 г. са заложени 20 млн. лева, които след предложение на ВОН-КНСБ бяха насочени към Субсидията за издръжка на обучението на студентите (СИОС), не само заради положения висококачествен труд, но и заради подобрените условия за учебен и научен процес във ВУ. Освен това, в ЗВО беше заложен текст, че тези средства стават неразделна част от СИОС. През 2014 г. критериите за оценка на рейтинговата система ще са усъвършенствани с цел по-доброто отразяване на критерия за реализация на пазара на труда след завършване на висше образование, а средсвата за разпределяне са посочени на отделен ред в държавния бюджет засега са в размер до 22 млн.лв.

Следователно, финансирането на ВУ трябва да се обвърже с акредитационната оценка, с количествените (брой студенти) и с качествените критерии (комплексна качествена оценка на обучението) от публичния рейтинг, приети от социалните партньори (МОН, национално представителни работодателски и синдикални организации, Съвет на ректорите, НПСС) в актуализираните издания на рейтинговата система.

Необходимо е в Стрнатегията да се заложи разработването и приемането на нова методика за определяне на диференцираните нормативи за издръжка на обучението на един студент. Нормативите трябва реално да отразяват спецификата на обучение по ВУ, професионални направления и специалности, както и да следва приоритетите на държавата и бизнеса. Базовата издръжка на един студент задължително трябва да е не по-малко от 1,5 от издръжката на един ученик.

Изискванията за по-високо качество на обучение трябва да са обвързани и с актуализирането на трудовите възнаграждения на научно-преподавателския състав като размерите на основни работни заплати, допълнителните доходи за научни степени, професионален опит и стаж, акредитационните индекси и критерии за атестиране следва да измерват учебната и научна дейност с финансови бонуси. Тези размери и механизми на възнаграждения се договорят със социалните партньори и следва да са насочени към преподавателите, които отдават повече внимание за осъвременяване на учебните програми, ползват интерактивните методи за работа по време на учебния процес, участие в съвети, работни групи и т.н., т.е. допринасят с допълнителните си дейности за модернизирането на висшето училище и развитието на младите хора в специалностите, насочени към пазара на труда. Следователно, финансирането на ВУ трябва да е съвокупност както от количествените, така и от качествените показатели, които да намерят съответните по-високи финансови измерения и постепенно да се доближат до средните в ЕС. За целта в бюджетната прогноза за 2015 до 2020 г. да се предвидят повече средства и до края на периода за образование  парите да са не по-малко от 5,5 % от БВП, а за наука - не по-малко от 1,5 %.

 

VІІ. По наука и иновации:

ВОН-КНСБ ще настоява за изграждането на механизъм за съфинансиране  на българското участие в проекти, одобрени по програмите на Европейския съюз. Предвид общото ограничаване на средствата за наука, заложени в бюджетната рамка на ЕС за 2014 – 2020 г., българското правителство би могло да предприеме мерки за подпомагане и съфинансиране на ВУ, спечелили научно-изследователски и приложни проекти по европейски програми. Подобна инициатива би имала ключово значение за по-доброто позициониране на България в ЕС и постигането на по-висока конкурентоспособност и заетост в българските университети, фирми, научни и неправителствени организации. За България от 2013 г. такива национални инструменти за съфинансиране работят, макар и с ограничен ресурс, единствено към Министерството на образованието и науката и Министерството на регионалното развитие. Те осигуряват съфинансиране за български организации, спечелили проекти съответно към Седма рамкова програма за научни изследвания на ЕС и към програмите за териториално сътрудничество „Интеррег ІVС” и „Югоизточна Европа”. Седма рамкова програма на ЕС финансира между 50% и 75% от разходите за научни изследвания. След началото на Седма рамкова програма през 2007 г., Министерството на науката и образованието стартира национален механизъм за съфинансиране на одобрените проекти за научни изследвания. Националното съфинансиране се предоставя от фонд „Научни изследвания“. През 2013 г. обаче има съществено забавяне на сключването на договори за национално съфинансиране на българските участници във вече одобрени и договорени с ЕК проекти. Програмите за териториално сътрудничество, например „Интеррег ІVС” и „Югоизточна Европа”, финансират 85% от разходите за реализация на проектите. Действа национален механизъм за съфинансиране към Министерството на регионалното развитие за всички одобрени проекти, макари в непълен размер. Например, от необходимите 15% национално съфинансиране, за проектите от четвъртата покана по програмата „Интеррег ІVС” се осигуряват 10%. Липсва национално съфинансиране за спечелени от ВУ и научни организации проекти по всички останали програми на ЕС, между които и Рамковата програма “Конкурентоспособност и иновации”, програмите на ГД “Заетост, социални въпроси и приобщаване”, ГД “Вътрешни работи”, ГД “Разширяване”, ГД „Правосъдие“ и др. Например, Рамковата програма „Конкурентоспособност и иновации“ финансира до 75% от разходите за изпълнение на проекти за подобряване на иновационния потенциал на икономиките в ЕС. За тази програма механизъм за национално съфинансиране към Министерството на икономиката и енергетиката няма, което силно затруднява участието на висшите училища, научни организации и фирми в програмата.

 

ВОН-КНСБ предлага да се създаде Механизъм за национално съфинансиране на проекти на висши училища, научни организации и фирми, одобрени по програми, финансирани на общностно равнище от Европейския съюз.

 

Някои от принципите на този национален механизъм могат да бъдат:

  1. 1.Подкрепят се одобрени и финансирани от ЕС проекти на български организации през програмния период 2014 – 2020 г. по програмата „Хоризонт 2020” (тя ще замени Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации), по програми на ГД “Заетост, социални въпроси и приобщаване”, ГД “Вътрешни работи”, ГД „Правосъдие“, ГД “Разширяване” и други;
  2. 2.Националното съфинансиране допълва финансирането от ЕС до пълната стойност на проектите или до определен процент (например до 20%) в зависимост от разполагаемите ресурси. Средствата се отпускат след верифициране на достоверността на предоставената информация от кандидатите със съответната генерална дирекция на Европейската комисия (ЕК);
  3. 3.Средствата за Националния механизъм за съфинансиране се осигуряват от държавния бюджет на годишна основа. Механизмът на съфинансиране се управлява и прилага от съответното министерство (национален координатор по конкретната програма) под общата координация на Министерския съвет (например, от Вицепремиера по икономическото развитие или от Министъра на финансите).

 

Очаквани положителни ефекти:

  1. 1.Ще бъдат подкрепени най-иновативните български фирми, университети,  научни и неправителствени организации, с вече одобрени проекти по програми на ЕС след проведени силно конкурентни международни конкурси;
  2. 2.Националната администрация ще има пълен поглед върху текущото представяне на националните организации в програмите на ЕС и ще може ефективно да формира и реализира националната политика в приоритетни сфери (конкурентоспособност, заетост, наука, образование, иновации, вътрешен ред и сигурност, правосъдие и др.);
  3. 3.Ще се повиши делът на усвоените средства и възстановяване на направените от страната членски вноски в бюджета на Съюза, ще се привлекат нови средства от ЕС и ще се създават висококвалифицирани работни места.

В европейските и международни класации, България се определя като държава с недостатъчно развита, макар и динамична, иновационна система. За да се ускорят дейностите в иновационната система трябва да се предприемат действия за подобряване на кохерентността на иновационната политика. С новият Закон за иновациите трябва да се въведе съвременна организация на иновационните процеси и да се премахнат съществуващите диспропорции в начините на финансиране на научните изследвания и иновациите в предприятията. С приемането на новата Иновационна стратегия за интелигентна специализация се очаква да се дефинират националните и регионални приоритети в областта на иновациите. В рамките на Споразумението за партньорство за използване на Структурните фондове и Кохезионния фонд, България вече е предложила за изпълнение две допълващи се оперативни програми, насочени към НИРД през периода 2014-2020 г. – „Иновации и конкурентоспособност“ и „Наука и образование за интелигентен растеж“.

ВОН-КНСБ предлага във ВУ да бъдат изградени интегрирани и ефективни мрежи за развитие на иновациите, които да бъдат подкрепени от малкия и среден бизнес. Това ще стимулира реализацията на младите учени, иновативните проекти и ще гарантира една по-модерна научна инфраструктура.

В заключение, Академичната синдикална общност на ВОН-КНСБ приема, че ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКАТА са мащабни, сложни, трудни и конкурентни бизнес-среди, които изискват отговорно държавно и общественно отношение и големи текущи инвестиции. Стратигията за периода 2014 – 2020 трябва да очертава бъдещето на българските висши училища, което трябва да бъде насочено към предприемаческия тип университети с развити изследователски центрове, предлагащи и продаващи ноу - хау. Управлението на ВУ трябва да бъде осигурено от ефективни и  конкурентни стратегии при задължителното съхраняване на университетската идентичност, автономия и уникалност. Ето защо, Стратегията не трябва да е всеобхватна, т.к. това ще доведе до нейната неприложимост. Време е Стратегията да бъде съобразена с икономическата и интелектуалната мощ на страната ни най-вече за развиване на нови направления като се отказваме постепенно от остарели и икономически неефективни дейности. Тя трябва да се концентрира и върху основните приоритети, заложени в Оперативната програма „НОИР”), както и да очертае общите ни усилия за тяхното реализиране в оставащия период на  десетилетието.

 

Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева

Председател на НБС “ВОН” – КНСБ

Share