ВОН-КНСБ участва в обсъждането на актуализираната ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ” след направените бележки от ЕК
19 септември 2014 г.
Министърът на образованието и науката доц. Румяна Коларова покани на публично обсъждане много академични (ректори на ВУ) и научни представители от БАН и ССА, както и представители на средното образование, ВОН-КНСБ, НПСС, СБУ-КНСБ, неправителствени организации, медии и граждани, за да представи актуализираната версия на новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020“.
Програмата предвижда един милиард и 370 милиона лева за сферата на средното, висшето образование и научните изследвания в страната в рамките на следващия програмен период, а България за първи път ще има достъп до средства от структурните и инвестиционни фондове на Общността за научни изследвания и технологична модернизация на изследователската инфраструктура, подпомагане на връзката на висшето и училищното образование с пазара на труда, на образователната интеграция и ученето през целия живот.
Доц. Коларова поясни, че при подготовката на текста на ОП «НОИР» за приоритетни оси са определени:
1. "Научни изследвания и технологично развитие";
2. "Образование и учене през целия живот";
3. "Образователна среда за активно социално приобщаване".
Също така са взети предвид практики и резултати от успешно осъществени проекти в рамките на ОП „Развитие на човешките ресурси“. Министър Коларова подчерта: „Поставяме си висока цел – да гарантираме качеството на дейностите, по които ще се използва това финансиране“, като добави, че подготовката на актуализирания текст е била съпроводена с работа по организация и структуриране на управляващ орган – реогранизация и преструктуриране на Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“, така че да може да изпълнява функциите на управляващ орган.
Заместник-министър Николай Денков представи приоритетните оси на ОП НОИР, като подчерта, че подобен ресурс за българското образование и научни изследвания не е предоставян в последните 25 години.
Въпроси и становища по оперативната програма изразиха представители на академичната общност от цялата страна, на синдикатите и на неправителствени организации.
Подробното изказване на доц. Лиляна Вълчева може да прочетете в протокола от дискусията, който МОН ще публикува на страницата си. Ето някои акценти от изказването и въпросите:
«В последната версия ОП е с подобрено качество и е по-ясно приоритизирана . Това е следствие на коментарите на ЕК и на предложенията, направени от организациите, в т.ч. и от ВОН-КНСБ, който е много активен и с писмената си кореспонденция с МОН и в заседанията на работната група,. Не споделям изказаното мнение от СБУ-КНСБ, защото в единството на програмата не трябва да има пирамидална структура по степени на важност! Всички дейности трябва да са единни и по хоризонталата и по вертикалата на всички оси, инвестиционни приоритети и цели, защото науката и образованието са безспорните в комплекс фактори за растеж и икономическо развитие. Поздравявам екипа, подготвил проекта, за добрата синергия между ОП и Хоризонт 2020!
Доц. Вълчева постави следните въпроси:
По отношение на средствата, свързани с повишаване на инвестициите за наука и научни изследвания до 1,5 % от БВП! Не можем да се примирим с факта, че само държавата ще отделя пари за НИРД. Защо да не се стимулира и бизнеса за своя дял до 1,5 % - така, както е в ЕС. Недоумявам как в един документ национално представената работодателска организация БТПП пише, че в следващите 3-5 години нямат готовност да инвестират в наука! Дано има техен представител в залата, който да отговори на този въпрос. И още, защо в ОП не са представени средствата за образование като дял от БВП? Бяхме се договорили за достигане на 6 % за посочения период!
По отношение на увеличаване на процента на завършилите висше образование до 36 % от хората между 30 и 34 години считам, че с този стандарт на живот, вследствие на ниско производство и предимно бизнес в областта на търговията и услугите, както намаления брой завършваши средно образование и демографските проблеми у нас, едва ли ще постигнем ръст от 26 % до 36 %!
По отношение на Приоритетна ос 1 и двата Центъра за върхови постижения и за компетентност – добре е, че се намали броят им от 7 на 4 (в центъровете поотделно), т.к. страната ни не е с добре развит технологичен бизнес. Но, какво стгава с идейните проекти за тези центрове? Как ще се реши и въпроса за процедурата по предварителна оценка на научния капацитет? Стига сме говорили само за брой ВУ, без да споменем и за качеството и броя на научните институти. Те защо не се лицензират в НАОА? Защо нямат и регистър? И, кога ще бъде готов дълго чаканият регистър на българските учени? Време е да спрем външните за системата на висшето образование и науката да се представят с академични длъжности и научни степени, които не съществуват в никоя академична или научна институция!
4. По отношение на финансирането между две и повече ОП институционално как ще бъде осъществено? И на двете (или повече) места ли ще се кандидатства и каква ще е тежестта върху бенефициентите? Да не се скараме чисто по български и да пренасяме отговорности без да се свърши работата. Ето защо трябва да се помисли за подробно разписани правила за работа и механизми на строг контрол! Необходими са ясно дефинирани демаркационни линии, информация, за което до момента нямаме дори в работната група!
На поставените въпроси отговориха доц. Коларова и проф. Денков.
Радващо е, че след проведените срещи и разговори, доц. Коларова в много медии споделя, че основният проблем във висшето образование не е броят на ВУ, а броя на специалностите, които предлагат. В много ВУ има икономически специалности и право, затова и първата цел на реформата е да ограничи финансирането на нискокачествените и фрагментирани специалности. Така университетите ще могат да се специализират спрямо човешкия ресурс, с който разполагат, както и според научните изследвания. Това е и мнението на ВОН!
В заключение, може да се обобщи, че работата по актуализираната оперативна програма е в напреднал стадий. Бюджетът на Програмата е 1,37 милиарда лева - финансиране от ЕС и национално съфинансиране. Предвиждат се общо 701 177 272 евро до 2020 г. за двете области на знанието (от тях българското съфинансиране е около 105 млн. евро). Управляващ орган на програмата ще бъде Главната дирекция "Структурни фондове и международни образователни програми" към МОН.
С Програма се поставя началото на нов етап в икономически и социален аспект, защото на науката и образованието се гледа като на стимул за тяхното развитие и за качеството на живот на цялото общество.
Най-много пари са предвидени за Приоритетна ос 1 (Научни изследвания и технологично развитие) - 546 млн. лв. От тях почти половината са за модернизиране на съществуващите у нас научни центрове за върхови постижения и за компетентност - 250 млн. лв. Центровете са в БАН, СУ, ПУ, ССА и АУ в Пловдив. За научна инфраструктура (апаратура, нови центрове и лаборатории) ще може да се правят проекти за 120 млн. лв. За приложни изследвания има 176 млн. лв.
Втора по средства е Приоритетна ос 2 «Образование и учене през целия живот» - 504,5 млн. лв.
Приоритетна ос 3 «Образователна среда за активно социално приобщаване» е с 266 млн. лв.
Двете оси - за средното и висшето образование са с общо 770,5 млн. лв.
За подобряване на ключовите компетентности на учениците се предвиждат 5 млн. лв. За обхващане задържане на децата в училище - 275 млн лв.
За подобряване на възможностите за реализация на завършилите висшисти - 10 млн. лв.
Оптимизиране на дейността на вузовете има 4 млн. лв., а за подобряване на достъпа до тях и увеличаване броя на завършилите - 40 млн. лв.
Още 3,5 млн. лв. са за подобряване на условията за обучение на студентите в съчетание с научни изследвания и подготовка на млади учени.
Други 55 млн. лв. ще са за квалификацията на кадрите в образованието и науката.
За професионалното се предвиждат 10 млн. лв., както и за насърчаване на връзките му с бизнеса. За продължаващото обучение парите са 2 млн. лв.
За връзките на средното с висшето образование , науката и бизнеса има 100 млн. лв.
За повишаване на качеството и подобряване на достъпа до образование чрез намаляване на отпадащите ученици и тяхното подпомагане са 60 млн. лв.
За интеграция на деца от малцинствените групи са предвидени 106 млн. лв. Целта е намаляване до 260 000 на лицата в бедност и изолация и повишаване на заетостта до 76%.
За техническа помощ (укрепване на администрациите) се заделят около 56 млн. лв.
Поради напредналото време доц. Вълчева не можа да постави всички предвидени въпроси , както и да благодари за приетите текстове относно «фундаменталните науки», за планираните инвестиции с общ принос за висшето образование, за съвместната научната дейност между ВУ и БАН, както и за общите приноси, произтичащи от добавената стойност и тежест, която безспорно ще допринесе за подобряване качеството на обучение и за по-голям принос на научните изследвания за развитието на иновациите и икономиката.
Но, на 23 септември 2014 г. (вторник) ще се проведе поредното, осмо, заседание на тематичната работна група и проф. Николай Денков, в качеството си на заместник-министър и ръководител на групата, ни е поканил в 9,30 в зала „Роял“ на „София хотел Балкан“ (Шератон). Така, че работата продължава и трябват много усилия в кратък срок, за да се внесе отново в ЕК за обсъждане и приемане. Бъдете активни – актуализираната ОП е публикувана на страницата на МОН. Очакваме Вашите мнения и предложения и дано успеем старта на ОП да е още през 2015 г.
ВОН-КНСБ
