Националната младежка конференция на тема „Достойна реализация на младите хора в България”
На 30 април 2013 г. се състоя Националната младежка конференция на тема „Достойна реализация на младите хора в България”. Събитието бе организирано от КНСБ, съвместно със Сдружение „Младежки форум 21 век” и Фондация „Фридрих Еберт”, по случай 1 май – Международен ден на труда и международната работническа солидарност. Представител на ВОН-КНСБ на конференцията бе Мария Чочова юрист към Синдиката и член на Сдружение „Младежки форум 21 век”.
Свои изказвания и презентации по време на конференцията направиха експерти от КНСБ, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образованието, младежта и науката, Агенция по заетостта, Българска стопанска камара, Национален младежки форум, Междууниверситетски център за развитие на кариерата към УНСС и други. В 
конференцията взеха участие над 50 младежи от тринадесет области на страната.
В своята презентация президента на КНСБ г-н Пламен Димитров акцентира върху това, че младите хора в България са силно затруднени при намиране на работно място, получават значително по-ниско възнаграждение спрямо работниците от другите възрастови групи. Анализът на равнището на структурата на работна заплата показва, че работещите с КТД/ БКТД имат по-стабилни възнаграждения, регламентирано заплащане на извънредния и нощния труд и ползване на допълнителни дни платен отпуск. Освен това той подчерта, че “образованието е много силен фактор в заетостта и заплащането и въздействието му при младежите е ярко изразено. При това разликата в заплащането на труда не е толкова силна между наетите младежи с основно и средно образование (само 11 процентни пункта), докато висшистите получават с 85% повече от среднистите. Съответно на това и възможностите на младежите с висше образование да получават повече като дял и обем плаващи доплащания са 5 пъти по-големи спрямо младежите с основно образование и 3 пъти спрямо тези със средно образование. Тези разлики са значително по-малки, когато става въпрос за законово регламентираните доплащания, а при младежите със средно и основно образование възможностите изглеждат дори изравнени.”
Освен това, г-н Димитров, подчерта, че младежката заетост в условията на криза продължава и дори задълбочава проблемите, както с достъпа до пазара на труда, така и с размера на трудовите възнаграждения. Наетите лица на възраст до 20 г. получават 48%, а във възрастовия диапазон 20-29 г. 86% от останалите наети.
Накрая Президентът на КНСБ представи някои нови данни от Изследване „Индекс на трудовия климат 2012 г.”, съгласно които при средна синдикална плътност 21.9%, за младежите до 29 г. тя е едва 10.3%, а за останалите наети 23.7%. По форма и вид на заетостта има определена специфика сред младежите до 29 г. и по-възрастните. Младите са предимно наемни работници в частни български и чуждестранни фирми. В държавния, общинския и кооперативния сектор работят повече работници над 30 г. Участието в държавната администрация изглежда равностойно, докато самонаемането е по-разпространено сред хората над 30 г. възраст.
По данни от изследването за младежите възможността за растеж във фирмата (предприятието/организацията) е много привлекателна като бъдеще. За 77.2% от тях това е „Важно” или „Много важно”, докато при възрастните над 30 г. този дял е 61.4%.
По данни, изнесени от представителя на МОМН г-жа Ирена Каракачанова повече от половината 18-29 годишни млади хора с документ за квалификация след завършено средно образование не са имали полза от това свидетелство при намиране на работа - индикатор, че младите хора или не са имали ясна ориентация с какво биха искали да се занимават, когато са избирали образованието си, или все още не са успели да намерят работа по своята специалност. Освен това, отново по данни на МОМН, 44,10% от младежите от 18 до 24 г. в Северозападна България нито учат, нито работят. За сравнение през 2007 г. делът им е бил 35,6%. По този показател най-бедният район на ЕС заема незавидното първо място.
Участниците в конференцията поставиха важния въпрос за стажуването и регламентирането му в българското законодателство. Те изтъкнаха, че все още за стажантите, а и за работодателите стажът е нещо формално без в следствие на него да се създават истински умения и компетенции. Пламен Димитров коментира, че вече две години КНСБ ангажира отговорните държавни институции с този въпрос, като включително са изготвени и изменения които регламентират работата както на стажуващите, така и на техните наставници, така че и бизнесът да е стимулиран да привлича стажанти.
Г-жа Ирена Каракачанова представи накратко и проект “Ученически и студентски практики”(финансиран по ОП ”РЧР”), представляващ най-голямата планирана интервенция по отношение на практическото обучение на студенти, организирана до момента в България. Целта на проекта е подобряване на качеството на училищното и висшето образование чрез усъвършенстване на практическото обучение в средните и висши училища в страната. Изпълнените дейности по момента по Компонент “Студентски практики” са:
Представителят на ВОН-КНСБ Мария Чочова обърна внимание, че дейностите по проекта на МОМН, който се реализира в партньорство с висшите училища и по който се финансират ученически и студентски практики, следва да се превърнат в национална политика като държавата следва да създаде поне минимални гаранции и ясни механизми за това, като въведе нужните стимули, облекчения и нормативни механизми за провеждане на стажове и практики. По този начин ще се създаде естествена предпоставка за намаляване на дистанцията между потребностите на потребителите на кадри, обучавани от институциите за висше образование и самите институции.
Особено тревожен факт е, че безработицата сред младите е достигнала нов връх в Европейския съюз - 23,6% от активните млади хора са били без работа през януари 2013 г., а периодите на безработица сред младите стават все по-дълги. 7,1% от активните млади хора са останали без работа повече от година през третото тримесечие на 2012 г. в сравнение с 6,3% една година по-рано. Тази негативна тенденция може да доведе до отчуждаване на младите хора от пазара на труда и от обществото като цяло. Растящият брой на младите хора на възраст под 25 години, които нито работят, нито учат (понастоящем около 8 милиона), също е повод за безпокойство.
Ето и някои от препоръките към отговорните институции, около които се обединиха всички участници в конференцията, с цел по-добра реализация на младите хора в Европа и България:
- Създаване на благоприятни условия за развитие на младите хора (професионално, социално и личностно).
- Осигуряване възможност на безработни младежи, завършили висше образование да придобият стаж в държавната, областна и общинска администрация.
- Осигуряване чрез придобиване на нова квалификация, повишаване на квалификацията, повишаване на ключовите компетентности и уменията на безработните лица преминаване към устойчива заетост.
- Подобряване пригодността за заетост на безработни лица чрез повишени професионални и ключови компетентности” - комплекс от мерки: информиране, консултиране, обучения за придобиване на знания и умения по различни професии/специалности, по ключови компетентности и социални умения.
- Осигуряване на възможности за придобиване на трудов стаж на безработни младежи, завършили висше образование, с цел улесняване на прехода между образование и заетост.
- Повишаване ефективността в работата на институциите на пазара на труда, социалното включване и здравеопазването, чрез подкрепа на мерките за тяхното институционално изграждане.
- Разработване на политики и осигуряване на повече възможности за съчетаване на образование и работа, личен и трудов живот, както и за подкрепа на младите семейства.
- Подобряване на качеството на образованието и реализирането на политики и дейности, подпомогащи младите хора да придобият нужните квалификации и умения с цел повишаване на тяхната конкурентноспособност и възможности за успешна реализация на пазара на труда.
- Предприемане на инициативи за насърчаване на ученето през целия живот, в съответствие с потребностите на пазара на труда.
- Подобряване на образователните програми, насърчаващи партньорство между образователните институции, работодатели и социални партньори. Ежегодно планиране на нуждите на пазара на труда съвместно със социалните партньори с цел определяне на приема във висшите учебни заведения.
- Популяризиране на студентските стажове и програми и увеличаване броя на предлаганите места за стажуване и чиракуване под ръководството на наставник.
- Недопускане на съкращения в бюджетите за образование. Необходимост от увеличаване на инвестициите за поддръжка, модернизиране на оборудването и интегриране на информационни технологии.
- Възвращаемост на инвестициите в обучените.
- Намаляване на текучеството и задържане на способните специалисти.
Улесняване на достъпа до качествени услуги за специална подкрепа на пълноценното личностно и обществено развитие на младите хора, в съответствие с техните потребности и интереси.
- Популяризиране на доброволчеството сред младите хора като движеща сила за личностно развитие, мобилност, учене, конкурентоспособност, социално сближаване, солидарност между поколенията и формиране на гражданско самосъзнание.
- Завишено финансиране от държавния бюджет и от ЕСФ за стажуване и субсидирана заетост. И други мерки и дейности.
По време на Конференцията президента на КНСБ г-н Пламен Димитров и Председателя на Сдружение „Младежки форум 21 век” г-ца Даниела Алексиева връчиха и наградите на победителите в конкурса за фотография “Лице на труда”.
30 април 2013 г.
Гр. София
