Main menu

ДИСКУСИЯТА, организирана от Национален браншов синдикат “ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА” – КНСБ и СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ, в НАЦИОНАЛНИТЕ МЕДИИ

pic 6

 

Председателският съвет на ВОН-КНСБ изразява огромна БЛАГОДАРНОСТ към ЖУРНАЛИСИТЕ от Националните медии за проявения интерес към организираната дискусия от социалните партньори в системата на висшето образование и науката, в която участаха над 24 репортери, оператори, министър Милошев и зам.-министър Евтимова на образованието, младежта и науката, както и над 17 ректори, зам.-ректори, представители на ЦУ на БАН, над 12 председатели на Студентските съвети от ВУ и 49 председатели и представители на синдикалните организации – основни членове на НАШИЯ СИНДИКАТ!

С ОГРОМНО УВАЖЕНИЕ ПОДНАСЯМ ЛИЧНИТЕ СИ БЛАГОДАНОСТИ НА ЕКИПА НА ПРОФ. МАРИН ХРИСТОВ, РЕКТОР НА ТУ – СОФИЯ И НАЙ-ВЕЧЕ НА ПРОФ. ВАЛЕРИ МЛАДЕНОВ – ЗАМ.-РЕКТОР ПО МЕЖДУНАРОДНАТА ИНТЕГРАЦИЯ И ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА, ЗА ОКАЗАНАТА ПОДКРЕПА И ПРОЯВЕНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ РАБОТАТА НА ФОРУМА И НА СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ ПРИ ТЪРСЕНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОВИШАВАНЕ СУБСИДИИТЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА И БАН В ПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ЗА 2014г., КАКТО И ЗА РАЗРАБОТВАНЕТО НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ 2014 - 2020".

 Доц. д-р инж. ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА, Председател на ВОН-КНСБ

 

pic 7Пресфото-БТА снимка: Владимир Шоков(ЕЗ)

Откриване на форума:

Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева

ВОН-КНСБ

„В много правителствени документи, в България и Европа, висшето образование и науката са определени като приоритет. Тази политика е с особено значение, тъй като тези области имат стратегическо значение за просперитета на едно общество и както е отбелязано в Програма „Европа 2020” „за интелигентен растеж”. Реализирането на този приоритет е свързан с осигуряването на много предпоставки и на този етап една от най-важните е финансовата. Анализът на финансовото състояние на висшето образование и науката в България, както и съпоставянето му с това в други европейски страни показва, че все още не може да се говори за такъв приоритет. Това се разбира от следните няколко момента:

1. Финансирането на държавните висши училища (ДВУ) и БАН от години не следва ръста на БВП, инфлацията и политиката по доходи в нашата страна, както и онзи договорен ръст (още с поетите ангажименти от българските политици по гл. 17 и 18 към ЕС) за ръст на средствата за наука с 0,15 %. Националният синдикат “Висше образование и наука” – КНСБ, ректорите и председателството на БАН многократно са поставяли този проблем за решение пред съответните органи. Дори и сега, когато разработваме приоритетните оси и свързаните с тях дейности, пак спорим дали средствата, заделени в националния бюджет, да са до 1,5 % от БВП или не по-малко от 1,5 % (ЕС поставя праг на тези средства от 3 %)!!!

2. С промените в Закона за висше образование от есента на 2007 г. до сега непрекъснато се увеличава  броя  на студентите с около 3000 (2012 г.), 7000 (2010 г.) до 10 000 (2008 г.). Поради несъвпадане на календарната и учебната година, държавата системно не финансира последните 4 месеца на годината обучаващите се студенти.

3. От години не се осигуряват на БАН индексации и средства от бюджетната субсидия за: СБКО; годишен абонамент за чуждестранна периодика на Централната библиотека на БАН, която обслужва с научна информация цялата научна общност в България; различни консумативи за НИМХ и за сателита, осигуряващи информация за прогноза на времето в България и др., а в същото време се пилеят пари за наука в други министерства за скъпо организирани семинари и форуми!!!

4. Крайно недостатъчни са и капиталовите разходи за ВУ и БАН. Поради остарялата материална база често от собствените приходи се заделят средства за извършване на  аварийни ремонтни дейности.

Заплащането в Европа и у нас говори за още по-голям парадокс. Още на заседание по седма рамкова програма за научните изследвания на Европейската комисия (подпрограма "Хора") бяха изнесени данни за заплатите на учените в 27 страни. България, от тогава до сега, се намира на последно място по заплащане на труда на изследователи - както на млади, така и особено на хабилитирани учени - доценти и професори.

Тези данни показват, че българските учени получават:

  • 26 пъти по-малко от швейцарските;
  • 21 пъти по-малко от ирландските;
  • 19 пъти по-малко от холандските и австрийските;
  • 17 пъти по-малко от германските;
  • 15 пъти по-малко от френските.

Нещата не са по-различни в сравнение със страните, присъединили се към ЕС или с балканските ни съседи. Българските учени и преподаватели получават:

  • 9 пъти по-малко от словенските учени;
  • 6 пъти по-малко от чешките учени;
  • 5 пъти по-малко от турските, хърватските и унгарските;
  • 4 пъти по-малко от полските, литовските и естонските;
  • 3 пъти по-малко от латвийските и словашките;
  • 2 пъти по-малко от румънските.

Конкретно за БАН, с намалените с 15% РЗ, което е според КТ е абсолютно нарушение, а и в сравнение с РЗ на учителите, можем да кажем, че доходите са унизителни (конкретните данни са в приложена таблица).

5. Не е достатъчна издръжката, която държавата осигурява за обучението на един студент. На този етап тя е в размер на (1652 лв) 845 евро, а в Европейския съюз е 9 000 евро. Като се вземе предвид, че в ЕС на 27-те държави има малко над 17,5 млн. студенти и те са около 4 % от населението, а в България има около 265,5 хил. студенти, или около 3,8 % от населението, финансирането при равен дял на студентите значително се разминава –  над девет пъти.”

 

МЕДИИТЕ за ВОН-КНСБ:

 Dadriknews Милошев обеща да се бори за повече пари за образование, 29 март 2013 18:03

 pic 8

© снимка: БГНЕС, архив

За 50 млн. повече средства за наука и образование настояват националните синдикати. Според председателя на Синдиката по висше образование и наука къмКНСБ Лиляна Вълчева не по-малко от 4,2% от брутния вътрешен продукт трябва да се предвидят в бюджетната рамка за 2014 година. 693 лева е базовият норматив за годишната издръжка на един студент в най-масовите специалности за бюджета за 2013, обяви още Вълчева. По думите и с допълнителните 50 млн. лева тези пари ще станат 1108 лева. 
Според Лиляна Вълчева най-голяма необходимост от допълнителните пари има в специалностите по педагогика. По думите на Вълчева не е редно за един студент да се дават 693 лева, а парите за средно образование да са двойно - 1245 лева на ученик годишно.

„Общо около 67 милиона лева, като сме готови да направим още веднъж редуциране на специалностите, съобразно постановление 121 за рейтинговата система и да намерим на първо време най-крещящите нужди на системата. Готови сме да водим разговори за въпросните 49,6 милиона лева. Най-нуждаещи се са тези в областта на педагогиката и някак си не върви обучението на един бъдещ учител да бъде с по-малко средства, отколкото обучението на сегашния ученик", уточни Вълчева.

Образователният министър Николай Милошев обяви, че ще предложи на Министерски съвет идеята за повече пари за образование, но заяви, че е малко вероятно това да стане по времето на служебния кабинет.

„За тази година не можем да говорим, но съм сигурен, че и с 50 милиона за другата година, такава крупна сума за другата година, няма как да се увеличи изведнъж. Има много неща, които трябва да се поогледат. Този базов от 1 трябва да отиде на 1,6 - мисля, че никой не се съмнява. Първо, трябва да огледаме нещата къде са. Трябва ли да има, примерно, такива, които да са с коефициент 1,6 и такива, които да са с 13", добави Милошев.

Според синдикатите ако средствата за образование се увеличат, това може да доведе и до намаляване на студентските такси.

 

БТА: Висши училища – БАН – субсидии – дискусия, 29 March 2013 / 13:49

pic 9

 

 

София (29 март 2013) Синдикатът "Висше образование и наука" при КНСБ организира в ТУ в София дискусия за възможностите за повишаване на субсидиите на държавните висши училища и на БАН в проекта за държавния бюджет за 2014 г., както и за разработването на ОП "Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020". На срещата присъства и служебният министър на образованието, младежта и науката проф. Николай Милошев(ляво). Пресфото-БТА снимка: Владимир Шоков(ЕЗ)

 

Source: БТА
 
  

В. “Дума”: Вузовете искат още 50 млн. лв.

Средните заплати във висшите училища са от 850 до 1500 лв., в БАН са от 540 до 640 лв.

Велиана Христова

30. Март 2013, брой 75

 В дискусията за възможностите за повишаване на субсидиите на държавните висши училища и на БАН участва и служебният министър на МОМН проф. Николай Милошев

Минимум 49,6 млн. лв. допълнително спрямо тазгодишния бюджет за издръжка на държавните вузове иска за 2014 г. синдикатът "Висше образование и наука" /ВОН/ към КНСБ. Искането е съгласувано с ректорите на столичните висши училища, на Пловдивския университет и ЮЗУ, се разбра по време на обсъждане за финансирането, организирано вчера в ТУ-София от лидерката на ВОН доц. Лиляна Вълчева. За БАН, чийто бюджет при Дянков бе най-силно орязан, синдикатът настоява да се отпуснат спешно 8 млн. лв., за да не загине академията. Служебният министър проф. Николай Милошев обеща да съдейства.

Базовият норматив за издръжката на студент, според който се финансират вузовете, в момента е 693 лв. и е двойно по-нисък от норматива за ученик в средните училища (1245 лв.). Синдикатът обаче няма да иска той да се върне на 963 лв., колкото беше до 2008 г., а настоява само за промяна на коефициента, с който се умножава базовият норматив за различните професионални направления. Основното предложение е най-ниската издръжка, която важи за икономисти и педагози, да се изчислява с коефициент 1,6 и да се приравни с тази за втората група - филологии, право, история и пр., която е 1108 лв. За това са необходими 26 млн. лв. допълнително, а заедно с промените в останалите коефициенти ще трябва да се осигурят общо 67,5 млн. лв. Ако обаче не се променят парите за специалности, които са на ниско ниво според рейтинга на вузовете, минималното увеличение трябва да е 49,6 млн. лв.

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев обясни, че студентските такси няма как да не се вдигнат, понеже през 2009 г. Законът за висшето образование е изисквал те да са до 30% от държавните пари за издръжка на студент, а след измененията в последните 2 години вече може да е до две трети. Това не е държавно обучение, това е публично-частно партньорство, заяви Статев. Студентският съвет в УНСС подготвя протест за идния четвъртък срещу замисления ръст на таксите във вуза с 33 на сто.
По думите на доц. Вълчева средните заплати във вузовете са от 850 до 1500 лв., но в БАН средната заплата е от 540 до 640 лв. и това е срамно дори да се произнесе. Субсидията на БАН, дадена от правителството на ГЕРБ, 4-та година не покрива дори този минимум и в последните 2-3 месеца всяка година учените не получават заплати. Въпреки това дори 7-те млн. лв., гласувани от МС при Бойко Борисов допълнително за спешно спасяване на БАН, не са преведени до момента, призна проф. Милошев.  


Европари? Може би, но след оценяване на вузове и институти


За да кандидатстват с проекти за наука в бъдещата оперативна програма (ОП) "Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020", вузовете и институтите на БАН ще тябва първо да преминат оценяване, което ще бъде направено чрез европейска обществена поръчка. Това било изискване на ЕС и само институции с оценка над добра ще имат права за европари, при това - само в петте приоритетни области от националната научна програма, обясни зам.-министър Петя Евтимова от екипа на ексминистър Сергей Игнатов, която остана и в служебния екип на Милошев. Новата ОП се пише от 90-членна работна група, тя още не е готова, не е решено и каква част от парите ще е за наука. Проектът за новата ОП е от времето на Игнатов, науката е само един от 6-те раздела на фона на 5 части образование. България единствена в ЕС досега няма отделна програма за развитие на водещия приоритет на ЕС - науката.

 

 VESTI.bg

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5645853

 

Л.Вълчева: БАН има нужда от животоспасяващи 8 млн. лева

 

Националните синдикати искат по-голям бюджет за образованието, най-малко 4 – 4,5% от БВП. 

 

Тези искания представи Лиляна Вълчева, председател на Синдиката за висше образование и наука към КНСБ по време на среща с министъра на образованието Николай Милошев и ръководства на университети в България, предаде репортер на БГНЕС. От синдикатите предложиха предоговаряне при финансирането на професионалните направления във ВУЗ-овете, за което са нужни инвестиции от 67,5 млн. лева. В ситуацията на криза предлагаме специалностите с ниски резултати да се отпишат от дадени ВУЗ-ове и тогава бихме могли да говорим за 49,6 млн. лева, поясни Вълчева. По нейните думи БАН има нужда от животоспасяващи 8 млн. лева за подпомагане и изравняване на нивата на заплатите. Тя обясни, че за момента има решение на МС да предостави 7 млн. лева на БАН, но бе категорична, че същата сума ще трябва да бъде предоставена и през следващата финансова година. Очаквайте подробности. /БГНЕС /

 

NEWS.BG

 

Пари няма, обобщи просветният министър пред ректорите

29.03.2013, 15:39 (обновена 29.03.2013, 18:12), Диляна Панайотова

"Не плачем за повече пари, искаме малко по-пропорционално разпределение на средствата", заяви ректорът на УНССпрофесор Стати Статев. Според него в момента висшето ни образование прилича на публично-частно партньорство.

В Техническия университет се състоя Национална дискусия по въпросите на висшето образование с широко участие.

Националните синдикати искат по-голям бюджет за образованието, най-малко 4 - 4,5% от БВП. Тези искания представи Лиляна Вълчева - председател на Синдиката за висше образование и наука към КНСБ по време на среща с министъра на образованието Николай Милошев и ръководства на университети в България.

От синдикатите предложиха предоговаряне при финансирането на професионалните направления във ВУЗ-овете, за което са нужни инвестиции от 67,5 млн. лева.

„Проблеми явно има, те са се натрупвали в годините", коментира просветният министър Николай Милошев. Той обеща да не търси виновни, а да се направят разумните стъпки за висшето образование.

Държавата е в затруднено положение, призна той. Милошев съобщи, че МОМН дава 1 милион лева за подпомагане на социално слабите, но изтъкна, че от другите ведомства е взето повече. „Аз го тълкувам това като реверанс към нас", доволен е министърът.

„В сферата на образованието и науката държавата е длъжник, голям длъжник", смята още министърът на образованието. „Нашите оръжия са мисълта и словото",посочи той и изрази убеденост, че с тези оръжия на масата на преговорите може да се намери някакво решение. „Дайте да си избистрим позициите", настоя той.

Милошев е на мнение, че проблемите в сектор „Образование" са заради системното недофинансиране. Парите никога не достигат, изтъкна той.
Образователният министър обаче обеща да се бори в МС за повече пари за образованието и е оптимист, че може да успее, тъй като голяма част от служебните министри са от сферата на науката. Финансовият министър Калин Христов пък е възпитаник на ректора на УНСС професор Стати Статев.

Антон Шотаров - председател на студентския съвет към УНСС, изтъкна, че промяната е нужна.

693 лева дава държавата годишно за един бъдещ икономист, стана ясно от справката му. Според него всички студенти трябва да са еднакво субсидирани.
Припомняме, преди ден Академичният съвет на СУ поиска този базов норматив да се вдигне до 963 лева, колкото е бил през 2009 година.

Яна Вангелова от студентските съвети също изрази задоволството си от днешната среща и призова всички да седнат на една маса и да намерят решения. „Решенията се намират в диалог", категорична е Вангелова.

Не се притеснявайте, успокои я образователният министър Николай Милошев и изтъкна, че ще има среща със студентите, на която ще чуе техните проблеми и решения.

И пред медиите Антон Шотаров заяви, че не е редно държаватада субсидира по различен начин студенти, на които се преподава по един и същи начин и които учат в едни и същи стаи.

Шотаров учи МИО и е субсидиран с 693 лева. Други специалности са субсидирани с над 1000 лева.

Има „бъг" в системата, смята и просветният министър. Според него трябва да се преосмисли делът на държавата и студента в определянето на студентските такси в посока 1/3 към 2/3.

Той обаче признава, че няма пари в държавата. Разбира и ректора на УНСС, че му се налага тази година да увеличи таксите, защото миналата година не е предприел тази стъпка.
Николай Милошев обеща да разговаря с всеки ректор в търсене на решение.

 

 iNews.bg - Колко струва един студент у нас?

У нас сега има 265 500 студенти в държавните и в частните висши училища или те представляват 3,8 на сто от населението на страната ни

от iNews.bg |29.03.2013 | 21:22 

В Европа средната издръжка за обучение на студент е 9000 евро, а у нас - средно е 845 евро. Това съобщи доц. Лиляна Вълчева - председател на Синдиката "Висше образование и наука" към КНСБ на среща, на която бяха обсъдени възможностите за повишение на бюджетните субсидии на държавните висши училища за 2014 г.

У нас сега има 265 500 студенти в държавните и в частните висши училища или те представляват 3,8 на сто от населението на страната ни, каза доц. Вълчева. Тя отбеляза, че средният норматив за обучение на ученик е 1245 лв. годишно, а много от специалностите в УНСС или в СУ "Св. Климент Охридски" се финансират от държавата с най-ниския сега базов норматив от 693 лв. годишно.

Председателят на синдиката представи и обобщени данни за средните брутни работни заплати във висшите училища и БАН.

По думите на доц. Вълчева голяма част от заплатите в университетите са в "златната среда", в която възнагражденията на преподавателите са от 850 до 990 лв. В пет-шест висши училища заплатите са от 1000 до 1500 лв., в едно висше училище заплатите са около 800 лв. и по-ниски, каза доц. Вълчева.

Тя заяви, че в БАН "заплатите са плачевни", защото в академията средната работна заплата е от 540 до 640 лв.

На дискусията присъства служебният министър на образованието, младежта и науката проф. Николай Милошев, ректори, представители на БАН и на Студентските съвети, уточнява БТА.

BULGARIAUTRE.BG : - Искаме качествени висшисти? Един студент струва 693 лв., а ученик - 1245 лв.

29 март 2013, 18:03 | Bulgariautre

 pic 11

Държавата е длъжник на образованието, голям длъжник, заяви министър Милошев.

Аз ще съм последният човек, който оспорва, че в сферата на образованието държавата е длъжник, и то голям длъжник. Нека точно и ясно посочим тези слаби моменти, които са натрупали се в резултат от системно недофинансиране в течение на години.

Това каза министърът на образованието Николай Милошев по време на среща със синдикати и ръководства на университети в България, предаде БГНЕС."Проблеми явно има, те са се натрупали през годините и сега е момента да започнем да ги оправяме. Нека да загърбим миналото, да тръгнем напред и да се опитаме да поставим нещата на разумна основа", призова той.

По време на срещата от националните синдикати отправиха искане за по-голям бюджет за образованието, най-малко 4 – 4,5% от БВП. Лиляна Вълчева, председател на Синдиката за висше образование и наука към КНСБ представи предложението за предоговаряне при финансирането на професионалните направления във ВУЗ-овете, за което ще бъдат нужни инвестиции от 67,5 млн. лева. В ситуацията на криза предлагаме специалностите с ниски резултати да се отпишат от дадени ВУЗ-ове и тогава бихме могли да говорим за 49,6 млн. лева, поясни Вълчева.

За тази година във ВУЗ-овете финансирането за издръжка на обучение е 289 млн., толкова, колкото беше и през 2009 г., тук са и средствата за заплатите, поясни Вълчева. Тя предложи по професионално направление 1, включващо специалности като педагогика и икономика, базовият норматив за издръжка на издръжка на един студент от 1 да стане 1.6, за което ще са нужни 26 млн.лв. По информация на Вълчева за повдигането на норматива по професионално направление 3, където са всички инженерни науки и математика, ще са необходими 32.5 млн. лв.

Не искаме предложението да се разбира в стил "ректорите на ВУС отново плачат за пари", не става въпрос за това, заяви ректорът на УНСС проф. Стати Статев. Той изясни логиката и метода зад предложението на синдикатите: "Става дума за това, че име една скала от коефициенти, в която са подредени всички образователни направления, по която като се определи базов държавен норматив, който сега е 693 лв., по него се подреждат всички останали". Тези, които са на първо равнище получават коефициент 1 – 693 лв., на второ равнище 1.6 – 1108 лв., накратко обобщи професорът.
По думите на ректора на УНСС обучението на един елитен икономист струва 693 лв. на година, а на ученик средното образование – 1245 лв. 

"За какво качество на обучение си говорим. Затова искаме за всеки един студент по икономика, администрация и управление във всички държавни университети да не се получават незначителните 693 лв., а 1108. Пак ще е със 140 лв. по-малко от издръжката на ученик, но няма да е толкова обидно – да е на половина", продължи Статев.
По този начин ще може и да намалим студентската такса, добави професорът. "Идеята на закона, когато беше приет, беше да има базов норматив и държавна субсидия, като студента плаща 1/3, припомни той. А миналата година плащанията на студентите са се вдигнали до 75%, и то тихомълком, добави ректорът на УНСС. "Това държавно обучение ли е, на мен ми прилича на публично-частно партньорство", коментира Статев.

 

ACTUALNO.COM И образователният министър, и ректорите искат повече пари за висше образование,

Трябва да има промяна в дела, който държавата поема при плащането на студентските такси в университетите, както и да се отделят повече пари за образование и наука като цяло. Около това мнение се обединиха министърът на образованието Николай Милошев и ректорите на няколко от висшите учебни заведения у нас.

В момента държавата поема една трета от студентските такси, а най-добре е този дял да бъде удвоен – две трети от таксата да се покриват с държавни средства, смята Николай Милошев, цитиран от Нова телевизия. Успех обаче ще е съотношението да е 50 на 50.

За да не се стигне до повишение на таксите ректорите поискаха и повече държавни пари за издръжката на студенти, изучаващи педагогически, икономически и инженерни специалности. За това били нужни около 50 милиона лева

Същевременно за обучението на един студент в България държавата дава средно 800 евро, а в ЕС тази сума е 9000 евро, информира bTV. Само машините, на които се обучават студентите в Техническия университет, пък струват 3 млн. лв.

„Всичко, което е възможно да направя през тези няколко месеца като министър, няма да пожаля сили и енергия да го направя. Това, за което моля всички вас, е да проявите малко повече търпение,” заяви служебният просветен министър проф. Николай Милошев.

 

ИА “КРОСС” - Милошев обеща да се бори за повече пари за образование;29 Март 2013 | 16:28

pic-12 

София /КРОСС/ Образователният министър Николай Милошев обеща да се бори в МС за повече пари за образованието и е оптимист, че може да успее, тъй като голяма част от служебните министри са от сферата на науката.

Днес по време на Национална дискусия по въпросите на висшето образование в Техническия университет, в която участва и министърът, от синдиката "Висше образование и наука" настояха да се повиши издръжката на най-масовите специалности в университетите като "Педагогика", "Икономика" и "Инженерство". За целта са необходими 50 милиона лева, изчислили от синдиката. Средната издръжка на студент у нас е 845 евро, докато в Европа е около 9 хиляди евро.

Не плачем за повече пари, искаме малко по-пропорционално разпределение на средствата", заяви ректорът на УНСС професор Стати Статев. Според него в момента висшето ни образование прилича на публично-частно партньорство.

От синдикатите предложиха предоговаряне при финансирането на професионалните направления във ВУЗ-овете, за което са нужни инвестиции от 67,5 млн. лева.

„Проблеми явно има, те са се натрупвали в годините", коментира просветният министър Николай Милошев. Той обеща да не търси виновни, а да се направят разумните стъпки за висшето образование.

Държавата е в затруднено положение, призна той. Милошев съобщи, че МОМН дава 1 милион лева за подпомагане на социално слабите, но изтъкна, че от другите ведомства е взето повече. „Аз го тълкувам това като реверанс към нас", доволен е министърът.

„В сферата на образованието и науката държавата е длъжник, голям длъжник", смята още министърът на образованието. „Нашите оръжия са мисълта и словото", посочи той и изрази убеденост, че с тези оръжия на масата на преговорите може да се намери някакво решение. „Дайте да си избистрим позициите", настоя той.

Милошев е на мнение, че проблемите в сектор „Образование" са заради системното недофинансиране. Парите никога не достигат, изтъкна той.

 

Министърът на образованието: Пари няма, 30 март, 2013 08:04

 “Държавата е в затруднено положение, а пари няма.” Това заяви министърът на образованието проф. Николай Милошев по време на Национална дискусия по въпросите на висшето образование, проведена в Техническия университет в София. “Не плачем за повече пари, искаме малко по-пропорционално разпределение на средствата”, заяви ректорът на УНСС професор Стати Статев. Според него в момента висшето ни образование прилича на публично-частно партньорство.

“Националните синдикати искат по-голям бюджет за образованието, най-малко 4 – 4,5% от БВП”, заяви Лиляна Вълчева – председател на Синдиката за висше образование и наука към КНСБ . От профсъюза предложиха предоговаряне при финансирането на професионалните направления във ВУЗ-овете, за което са нужни инвестиции от 67,5 млн. лева.

„Проблеми явно има, те са се натрупвали в годините”, коментира просветният министър Николай Милошев. Той обеща да не търси виновни, а да се направят разумните стъпки за висшето образование. Милошев съобщи, че МОМН дава 1 милион лева за подпомагане на социално слабите, но изтъкна, че от другите ведомства е взето повече. „Аз го тълкувам това като реверанс към нас”, доволен е министърът.

„В сферата на образованието и науката държавата е длъжник, голям длъжник”, смята още министърът на образованието. „Нашите оръжия са мисълта и словото”, посочи той и изрази убеденост, че с тези оръжия на масата на преговорите може да се намери някакво решение. „Дайте да си избистрим позициите”, настоя той.

Милошев е на мнение, че проблемите в сектор „Образование” са заради системното недофинансиране. Парите никога не достигат, изтъкна той.

Образователният министър обаче обеща да се бори в МС за повече пари за образованието и е оптимист, че може да успее, тъй като голяма част от служебните министри са от сферата на науката. Финансовият министър Калин Христов пък е възпитаник на ректора на УНСС професор Стати Статев.

Антон Шотаров – председател на студентския съвет към УНСС, изтъкна, че промяната е нужна.

693 лева дава държавата годишно за един бъдещ икономист, стана ясно от справката му. Според него всички студенти трябва да са еднакво субсидирани.
Припомняме, преди ден Академичният съвет на СУ поиска този базов норматив да се вдигне до 963 лева, колкото е бил през 2009 година.

Яна Вангелова от студентските съвети също изрази задоволството си от днешната среща и призова всички да седнат на една маса и да намерят решения. „Решенията се намират в диалог”, категорична е Вангелова.

Не се притеснявайте, успокои я образователният министър Николай Милошев и изтъкна, че ще има среща със студентите, на която ще чуе техните проблеми и решения.

И пред медиите Антон Шотаров заяви, че не е редно държавата да субсидира по различен начин студенти, на които се преподава по един и същи начин и които учат в едни и същи стаи.

Шотаров учи МИО и е субсидиран с 693 лева. Други специалности са субсидирани с над 1000 лева.

Има „бъг” в системата, смята и просветният министър. Според него трябва да се преосмисли делът на държавата и студента в определянето на студентските такси в посока 1/3 към 2/3.

Той обаче признава, че няма пари в държавата. Разбира и ректора на УНСС, че му се налага тази година да увеличи таксите, защото миналата година не е предприел тази стъпка.
Николай Милошев обеща да разговаря с всеки ректор в търсене на решение.

 Novini.bg: Образователният министър ще се бори за повече средства, 29.03.2013 | 16:37

Проблеми явно има, те са се натрупвали в годините, коментира още проф. Николай Милошев

Образователният министър Николай Милошев обеща да се бори в МС за повече пари за образованието и е оптимист, че може да успее, тъй като голяма част от служебните министри са от сферата на науката.

Днес по време на Национална дискусия по въпросите на висшето образование в Техническия университет, в която участва и министърът, от синдиката "Висше образование и наука" настояха да се повиши издръжката на най-масовите специалности в университетите като "Педагогика", "Икономика" и "Инженерство". За целта са необходими 50 милиона лева, изчислили от синдиката. Средната издръжка на студент у нас е 845 евро, докато в Европа е около 9 хиляди евро.

"Не плачем за повече пари, искаме малко по-пропорционално разпределение на средствата", заяви ректорът на УНСС професор Стати Статев. Според него в момента висшето ни образование прилича на публично-частно партньорство.

От синдикатите предложиха предоговаряне при финансирането на професионалните направления във ВУЗ-овете, за което са нужни инвестиции от 67,5 млн. лева.

„Проблеми явно има, те са се натрупвали в годините", коментира просветният министър Николай Милошев. Той обеща да не търси виновни, а да се направят разумните стъпки за висшето образование.

Държавата е в затруднено положение, призна той. Милошев съобщи, че МОМН дава 1 милион лева за подпомагане на социално слабите, но изтъкна, че от другите ведомства е взето повече. „Аз го тълкувам това като реверанс към нас", доволен е министърът.

„В сферата на образованието и науката държавата е длъжник, голям длъжник", смята още министърът на образованието. „Нашите оръжия са мисълта и словото", посочи той и изрази убеденост, че с тези оръжия на масата на преговорите може да се намери някакво решение. „Дайте да си избистрим позициите", настоя той.

Милошев е на мнение, че проблемите в сектор „Образование" са заради системното недофинансиране. Парите никога не достигат, изтъкна той.

 

БГНЕС: Милошев: В сферата на образованието държавата е голям длъжник

PIC 14Аз ще съм последният човек, който оспорва, че в сферата на образованието държавата е длъжник, и то голям длъжник. Нека точно и ясно посочим тези слаби моменти, които са натрупали се в резултат от системно недофинансиране в течение на години.

Това каза министърът на образованието Николай Милошев по време на среща със синдикати и ръководства на университети в България, предаде репортер на БГНЕС."Проблеми явно има, те са се натрупали през годините и сега е момента да започнем да ги оправяме. Нека да загърбим миналото, да тръгнем напред и да се опитаме да поставим нещата на разумна основа", призова той.

Хората на образованието и науката заслужават повече, нашите студенти и деца също, каза още министърът. Но той добави, че е нужно и допълнително изчистване на недостатъците в самата образователна общност, за да може проблемите на образованието да бъдат поставяни още по-остро и категорично.

По време на срещата от националните синдикати отправиха искане за по-голям бюджет за образованието, най-малко 4 – 4,5% от БВП. Лиляна Вълчева, председател на Синдиката за висше образование и наука към КНСБ представи предложението за предоговаряне при финансирането на професионалните направления във ВУЗ-овете, за което ще бъдат нужни инвестиции от 67,5 млн. лева. В ситуацията на криза предлагаме специалностите с ниски резултати да се отпишат от дадени ВУЗ-ове и тогава бихме могли да говорим за 49,6 млн. лева, поясни Вълчева.

За тази година във ВУЗ-овете финансирането за издръжка на обучение е 289 млн., толкова, колкото беше и през 2009 г., тук са и средствата за заплатите, поясни Вълчева. Тя предложи по професионално направление 1, включващо специалности като педагогика и икономика, базовият норматив за издръжка на издръжка на един студент от 1 да стане 1.6, за което ще са нужни 26 млн.лв. По информация на Вълчева за повдигането на норматива по професионално направление 3, където са всички инженерни науки и математика, ще са необходими 32.5 млн. лв.

Не искаме предложението да се разбира в стил "ректорите на ВУС отново плачат за пари", не става въпрос за това, заяви ректорът на УНСС проф. Стати Статев. Той изясни логиката и метода зад предложението на синдикатите: "Става дума за това, че име една скала от коефициенти, в която са подредени всички образователни направления, по която като се определи базов държавен норматив, който сега е 693 лв., по него се подреждат всички останали". Тези, които са на първо равнище получават коефициент 1 – 693 лв., на второ равнище 1.6 – 1108 лв., накратко обобщи професорът.

По думите на ректора на УНСС обучението на един елитен икономист струва 693 лв. на година, а на ученик средното образование – 1245 лв. "За какво качество на обучение си говорим. Затова искаме за всеки един студент по икономика, администрация и управление във всички държавни университети да не се получават незначителните 693 лв., а 1108. Пак ще е със 140 лв. по-малко от издръжката на ученик, но няма да е толкова обидно – да е на половина", продължи Статев.

По този начин ще може и да намалим студентската такса, добави професорът. "Идеята на закона, когато беше приет, беше да има базов норматив и държавна субсидия, като студента плаща 1/3, припомни той. А миналата година плащанията на студентите са се вдигнали до 75%, и то тихомълком, добави ректорът на УНСС. "Това държавно обучение ли е, на мен ми прилича на публично-частно партньорство", коментира Статев.

Лиляна Вълчева не пропусна нуждите на БАН, като по нейните думи Академията има нужда от животоспасяващи 8 млн. лева за подпомагане и изравняване на нивата на заплатите. Тя обясни, че за момента има решение на МС да предостави 7 млн. лева на БАН, но бе категорична, че същата сума ще трябва да бъде предоставена и през следващата финансова година./БГНЕС

В. Дневник: Университетски синдикат и ректори поискаха повече пари за образование и наука

Да се предвидят повече пари за образование в бюджета за 2014 г., с които да бъде увеличена издръжката на студентите и да бъдат увеличени запрлатите на преподавателите.
Около това искане се обединиха от синдиката "Висше образование и наука", студенти, както и представители на няколко български университета на провелата се днес национална дискусия по въпросите на висшето образование. На срещата в Техническия университет в София присъства и служебният министър на образованието проф. Николай Милошев, който подкрепи исканията и обеща да съдейства за изпълнението им.

Средната издръжка на студент у нас е 845 евро, докато в Европа е около 9 хил. евро, заяви председателят на националния синдикат Лили Вълчева и допълни, че в бюджета за 2014 г. трябва да бъдат включени доъплнително 49.6 млн. лв. за образование и наука.

Ние не плачем за повече пари, а искаме малко по-пропорционално разпределение на средствата, заяви ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Стати Статев. Той заяви, че в момента издръжката на учещите икономически специалности, които са около 85% от всички учащи в УНСС е 603 лв. на година, докато а за тези, които следватт право, социология, антропология, журналистика и политически наука е 1108 лв. По думите му студентите в УНСС не бива да бъдат разделяни в две категории.

Преди дни ръководството на Софийския университет също настоя за увеличаване на държавна субсидия за издръжката на студентите от сегашните 693 - на 963 лв.
Ректорът на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" проф. Запрян Козлуджов също подкрепи исканията и заяви, че проблемите на университетите са "много добре напипани" от синдикатите.
Представителите на студентските съвети, които присъстваха на срещата, също подкрепиха искането. Председателят на студенския съвет в УНСС Антоан Шотаров заяви, че промяната е нужна, защото не бива да се прави разлика между студенти, които учат в едни и същи зали и им се преподава по един и същи начин.
Образователният министър обеща да постави въпроса пред Министерски съвет и допълни, че идеята може да успее, тъй като част от служебните министри са именно от университетската гилдия, давайки пример с министъра на земеделието проф. Иван Станков, който е ректор на Тракийския университет в Стара Загора.
Милошев е на мнение, че проблемите в сектор "Образование" са се трупали през годините и се дължат на системното недофинансиране. Той заяви, че в момента държавата се намира в затруднено състояние, но в сферата на образованието тя е "голям длъжник". По думите му нормативите, по които се определят тези суми са изготвяни преди много години и оттогава нещата са са променили значително.

Милошев обеща да се бори за повече пари за образование

За 50 млн. повече средства за наука и образование настояват националните синдикати. Според председателя на Синдиката по висше образование и наука към КНСБ Лиляна Вълчева не по-малко от 4,2% от брутния вътрешен продукт трябва да се предвидят в бюджетната рамка за 2014 година. 693 лева е базовият норматив за годишната издръжка на един студент в най-масовите специалности за бюджета за 2013, обяви още Вълчева. По думите и с допълнителните 50 млн. лева тези пари ще станат 1108 лева.

Според Лиляна Вълчева най-голяма необходимост от допълнителните пари има в специалностите по педагогика. По думите на Вълчева не е редно за един студент да се дават 693 лева, а парите за средно образование да са двойно - 1245 лева на ученик годишно.

„Общо около 67 милиона лева, като сме готови да направим още веднъж редуциране на специалностите, съобразно постановление 121 за рейтинговата система и да намерим на първо време най-крещящите нужди на системата. Готови сме да водим разговори за въпросните 49,6 милиона лева. Най-нуждаещи се са тези в областта на педагогиката и някак си не върви обучението на един бъдещ учител да бъде с по-малко средства, отколкото обучението на сегашния ученик", уточни Вълчева.

Образователният министър Николай Милошев обяви, че ще предложи на Министерски съвет идеята за повече пари за образование, но заяви, че е малко вероятно това да стане по времето на служебния кабинет.

„За тази година не можем да говорим, но съм сигурен, че и с 50 милиона за другата година, такава крупна сума за другата година, няма как да се увеличи изведнъж. Има много неща, които трябва да се поогледат. Този базов от 1 трябва да отиде на 1,6 - мисля, че никой не се съмнява. Първо, трябва да огледаме нещата къде са. Трябва ли да има, примерно, такива, които да са с коефициент 1,6 и такива, които да са с 13", добави Милошев.

Според синдикатите ако средствата за образование се увеличат, това може да доведе и до намаляване на студентските такси.

 

Обобщение на ДИСКУСИЯТА:

1.Всички се обединихме около думите на министър Николай Милошев, че в сферата на образованието държавата е длъжник и за желанието заедно да откроим слабите моменти, натрупани в резултат от системното недофинансиране на системата в последните десет години.

2. Изказахме загриженост към качеството на учебната и научната работа в държавните институции за висше образование и наука, както и към труда на учени и преподаватели, които заслужават повече средства, висок стандарт на работа и живот в европейското образователно и научно пространство.

3. Приехме изказванията на студентите със загриженост, защото младите хора заслужават да се обучават в една по-добра среда с по съвременна материална база, и със стипендии, съизмерими с тези на обучаващите се в Европа.

Националният синдикат “Висше образование и наука” представи Заключителен документ, подкрепен от всички участници:

  1. В БЮДЖЕТНАТА РАМКА за 2014 г. ДА СЕ ПРЕДВИДЯТ ПОВЕЧЕ СРЕДСТВА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА не по-малко от 4,2%, а при възможност и 4,5% от БВП.
  2. Да се въведе съизмеримост на труда на българските преподаватели, учени и обучението на студентите с това на колегите им от Европейския съюз. Предложението да се обсъди между социалните партньори като се подпише СПОРАЗУМЕНИЕ и да се приложи като приоритет в проекта на Бюджет за 2014 г. при нова издръжка на обучението на един студент в специалностите на професионалните направления при запазване на БН в размер на 693 лв., както следва:

Професионално направление (ПН) 1. "Педагогика", "Педагогика на обучението по...", "Икономика" .... - средствата за издръжка на обучението за един студент да са базирани на коефициент 1,6 а не както е досега 1,00. За целта ще са необходими 26 млн.лв.;

ПН 2. "Социология, антропология и науки за културата", "Филология", "История и археология", "Философия", "Религия и теология", "Психология", "Социални дейности", "Право", "Обществени комуникации и информационни науки", "Политически науки" - средствата за издръжка на обучението за един студент да са базирани на сегашния коефициент 1,6;

 

Т.е., при ОБЕДИНЕНИЕ на СПЕЦИАЛНОСТИТЕ ОТ ПЪРВО И ВТОРО ПРОФ.НАПРАВЛЕНИЕ И КОЕФИЦИЕНТ 1.6, ДОПЪЛНИТЕЛНО ЩЕ СА НЕОБХОДИМИ СРЕДСТВА В БЮДЖЕТНИТЕ СУБСИДИИ ЗА РЕСОРНИТЕ ВУ В РАЗМЕР НА 26 073 063 лв.;

ПН 3. "Математика", "Информатика и компютърни науки", "Биологически науки", "Химически науки" , "Физически науки", "Науки за земята", "Електротехника, електроника и автоматика", "Машинно инженерство", "Комуникационна и компютърна техника", "Енергетика", "Транспорт, корабоплаване и авиация", "Архитектура, строителство и геодезия", "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", "Металургия", "Химични технологии", "Биотехнологии", "Хранителни технологии", "Горско стопанство", "Общо инженерство", "Материали и материалознание" - средствата за издръжка на обучението за един студент да са базирани на коефициент 3,0, а не както е досега 2,3. За целта ще са необходими 32,5 млн.лв.;

ПН 4. „Растениевъдство”, „Растителна защита”, „Животновъдство” и „Ветринарна медицина” - средствата за издръжка на обучението за един студент да са базирани на коефициент 5,0 а не както е досега 4,3. За целта ще са необходими 2,5 млн.лв.;

ПН 6. „Музикално и танцово изкуство”, „Театрално и филмово изкуство”, „Теория на изкуствата” и „Изобразителни изкуства” -средствата за издръжка на обучението за един студент да са базирани на коефициент 6,0, а не както е досега 5,0. За целта ще са необходими 6,5 млн.лв.

 

Или общо 67,5 млн.лв.

Като вземем под внимание всички специалности, с изключение на тези с ниски резултати според критериите заложени в ПМС 121 от 2012г., то средствата могат да се предоговорят и в размер на 49,6 млн.лв.

Този заключителен документ бе приет от социалните партньори, участици в дискусията, като се взе решение за създаване на работна група от компетентни представители на трите страни, която да продължи работа по възможностите за повече средства в субсидиите за ВУ и БАН през следващата 2014 г.

29 март 2013 г.

ВОН-КНСБ

 

Заплащането в Европа и у нас говори за още по-голям парадокс. Още на заседание по Седма рамкова програма за научните изследвания на Европейската комисия (подпрограма "Хора") бяха изнесени данни за заплатите на учените в 27 страни. България, от тогава до сега,  се намира на последно място по заплащане на труда на изследователи - както на млади, така и особено на хабилитирани учени - доценти и професори. Тези данни показват, че българските учени получават:

·      26 пъти по-малко от швейцарските;

·      21 пъти по-малко от ирландските;

·      19 пъти по-малко от холандските и австрийските;

·      17 пъти по-малко от германските;

·      15 пъти по-малко от френските.

Нещата не са по-различни в сравнение със страните, присъединили се към ЕС или с балканските ни съседи. Българските учени и преподаватели получават:

·      9 пъти по-малко от словенските учени;

·      6 пъти по-малко от чешките учени;

·      5 пъти по-малко от турските, хърватските и унгарските;

·      4 пъти по-малко от полските, литовските и естонските;

·      3 пъти по-малко от латвийските и словашките;

·      2 пъти по-малко от румънските.

Конкретно за БАН, с намалените с 15% РЗ, което е според КТ е абсолютно нарушение, а и в сравнение с РЗ на учителите, можем да кажем, че доходите са унизителни (конкретните данни са в приложена таблица).
Share