Main menu

Идеи и предложения на КНСБ за изменения и допълнения в Конституцията на РБългария

(Материалът съдържа част от посланията на КНСБ към политическите сили на предходните избори за Народно събрание - мандат 2009-2013 г. )

І. Необходими промени в Конституцията на Република България

Задълбочаващата се криза на доверие между гражданите, политиците и държавните институции налага необходимостта от промени в основния обществен договор (Конституцията на страната),за което КНСБ настоява от повече от  пет години. Своето решение чакат проблемите, свързани с баланса, контрола и взаимодействието на трите части на единната държавна власт – законодателна, изпълнителна и съдебна. Очакваното влизане в сила на Договора от Лисабон на ЕС ще постави редица  допълнителни изисквания и към българската Конституция.

1. Правата на гражданите трябва да бъдат разширени и прецизирани, така че наред с Международната харта за правата на човека на ООН, правата на гражданите в основния ни закон да кореспондират с Хартата на основните права на гражданите на Европейския съюз,неотделима част от Договора от Лисабон 2007г., както и с Европейската социална харта (ревизирана), ратифицирана от Република България.

В най-голяма степен от преразглеждане се нуждаят социално-икономическите права на гражданите. Те са формулирани като задължения за държавата, от които произтичат съответните права и облаги на гражданите.

1.1. В чл.6, ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ) да се доразвият и запишат всички международно признати дискриминационни признаци, като се добавят: цвят на кожата, възраст, сексуална ориентация, принадлежност към национално малцинство, генетични белези и др.

1.2. Наред с провъзгласеното в чл.48, ал.1 от КРБ право на труд  и държавната грижа за осъществяването му , следва да се запише в духа на Всеобщата декларация за правата на човека /чл.23/, че всеки човек има право и на закрила срещу безработица.

1.3. Необходимо е да се въведе изрична норма, забраняваща детския труд.

1.4. Нужна е и конституционна гаранция за правото на всеки работник или служител на  защита срещу неоснователно уволнение.

1.5. Наложително е да се уреди конституционна гаранция относно правото на работниците и служителите на защита на вземанията им при фалит на предприятието, по ред и начин, определени със закон.

1.6. С преформулиране на нормата на чл.53 от КРБ, касаеща правото на образование, следва да се акцентира на правото на достъп до професионално и продължаващо образование, както и на професионална квалификацияи преквалификация в съответствие с  Меморандума на ЕК за учене през целия живот, в това число признаване на дипломи и компетенции.

1.7. Нужно е да се въведе нов принцип на изрична закрила на семейството в обвързаност с професионалния живот с цел съвместяване на семейния и професионален живот. Да се прогласи задължението на държавата да осигури на  семейството правна, икономическа и социална защита; изрично да се запише право на защита от уволнение на основание, свързано с майчинство и право на платен отпуск по майчинство (по бащинство) след раждане или осиновяване на дете.

1.8. От преформулиране се нуждае конституционната норма, гарантираща медицинското обслужване (чл.52 от КРБ) като освен право на “достъпна медицинска помощ”, да се добави и право на високо ниво на опазване на човешкото здраве, както и правото на достъп до превантивни здравни грижи.

1.9. Следва да се разшири обхватът на интересите, за чиято защита се осъществява правото на сдружаване на синдикални организации( чл.49 ал.1),като наред с труда и социалното осигуряване се добавят и защитата на социално-икономически интереси.

1.10. В съответствие с Международния пакт за икономически, социални и културни права /чл.8, т.1, б. d./, да се запише изрично, че каквито и ограничения да са въведени със закон относно правото на стачка, те не могат да водят до премахване правото на ефективна стачка.

1.11.Правото на колективно трудово договаряне, като едно от трите основни международно признати на най-високо равнище и наложили се от десетилетия синдикални права трябва конституционно да се гарантира, наред с правото на сдружаване и правото на стачка. Да се добави и развие правото на информация и консултиране.

1.12. Правото на сдружаване е необходимо да се разпространи и върху държавните служители(чл.49, ал.1 от КРБ), в това число по отношение и на другите синдикални права, включително правото на  ефективна стачка, заедно с работниците и служителите.

1.13. Правото на пряко участие в управлението и провеждането на референдума (чл.10, чл.42 КРБ) се нуждаят от доразвитие и конституционни гаранции по определени параметри, които сега са уредени в закон и фактически обезмислят и препятстват упражняването на това конституционно право.

2. Конституционният модел на съдебната власт в България се нуждае от сериозни  промени за да гарантира по-пълно спазването на индивидуалните и колективни трудови права на гражданите.

2.1. Наложително е радикално ускоряване и подобряване процеса на правораздаване по трудови дела, стабилна практика, качество на решенията чрез създаването на специализиран трудов съд или специализирани съдебни състави с участието на представители на работниците и работодателите, при нова процесуална уредба на разглеждане на тези спорове, със задължителна помирителна първа фаза на съдебното производство.Като противоконституционни и пораждащи затруднения с оглед конституционното право на защита приемаме и измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) свързани с набиране, сочене и аргументиране на касационните жалби по трудови спорове с противоречива съдебна практика с оглед евентуалното им допускане до касационно разглеждане (чл.280 ГПК). В тази посока искаме недвусмислен конституционен запис отричащ тези разпоредби в ГПК, тъй като принципа на чл.124 от Конституцията[1] не може да се противопоставя, да игнорира, на правото на защита.

В тази връзка е възможно да се обмисли и допустимостта за създаването на особени юрисдикции,  най-вече за решаване на трудови спорове, по подобие на опита и практиката в други държави , напр. Франция.

2.2. Допълнителни конституционни гаранции за правата на гражданите ще даде уреждането на правото на индивидуална и колективна жалба пред Конституционния съд, за ефикасна защита при противоречащи си закони, както и при техни противоречия с Конституцията. Правото на такава жалба да се предостави и на представителните синдикални и работодателски организации.

3. Повишаване на ефективността и контрола върху властовите компетенции на изпълнителната власт и президентската институция е безусловна необходимост. Затова е нужно:

3.1. Засилване на парламентарния контрол върху дейността на членовете на МС и въвеждане на възможността за искане за отзоваване на отделен министър, включително и по искане на 1/10 от избирателите;

3.2. Увеличаване тежестта на отлагателното вето на Президента с въвеждането на квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители за неговото преодоляване от Народното Събрание, както и въвеждане на законодателна инициатива на президентската институция;

3.3. Въвеждане на конституционна норма за гарантиране на отговорен социален и граждански диалог както от изпълнителната, така и от законодателната власт.

4. По-нататъшно развитие на гаранциите за реално и ефективно местно самоуправление ще се постигне чрез:

4.1. Предоставяне на повече правомощия на общинските съвети;

4.2. Засилване на  финансовата децентрализация и независимост на местната власт;

4.3. Конституционно провъзгласяване на втора административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление и да се  въведе изборност на областни съвети и областни управители.

5. Избирателната система се нуждае от стабилни и недопускащи уродливи избирателни практики/като купуване на гласове и др./ конституционни основи, насочени към разширяване на мажоритарното начало и единна кодифицирана правна уредба на избирателните процедури.

6. С оглед реално развитие на пряката демокрация е необходимо да се гарантира провеждането на националните и местните референдуми в Република България,както и тежестта на резултатите от тях.

 [1]Чл. 124. Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

Share