Main menu

ДО

ПРЕЗИДЕНТА НА КНСБ

инж. ПЛАМЕН ДИМИТРОВ

Копие:

РЪКОВОДСТВОТО НА КНСБ

 

Уважаеми г-н ДИМИТРОВ,

Уважаеми колеги,

 

Свидетели сме на процеси, които освен израз на недоволството и гражданска позиция, са и предпоставка за дестабилизиране на държавата и заплаха за националната й сигурност.

Не бива разбира се да се забравя, че Република България е страна-членка на Европейския съюз и като такава е поела определени ангажименти във връзка с това членство и следва да работи основно в интерес на своите граждани и националните цели, но и за постигането на общоевропейските цели и принципи.

През последните няколко години наблюдаваме по-скоро стремеж на държавната власт да постига целите на Съюза, като в редица случаи начините за постигането на тези цели не бяха съобразени с националните специфики и интереси на гражданите на Република България.

Резултатите от тази политика са на лице.

Напълно подкрепяме всяко едно от предложенията за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, изготвени от КНСБ. Считаме, че сега действащата Конституция като цяло има за основа демократични принципи, но динамиката на съвременното ни общество и процесите, протичащи в него, е налагат една цялостна ревизия на основния закон, а и не само.

Освен това, като Синдикат, представляващ интересите на работещите в сектор “Висше образование и наука”, следва да обърнем внимание на първо място на необходимостта от това да се повишат държавните гаранции за развитието на българското образование, науката и иновациите, които редом със здравеопазването и социалната сигурност, представляват основни компоненти от националната сигурност на страната ни. Създаването на качествени гаранции за развитие на образованието и науката ще повиши конкурентоспособността на държавата, както и нивото на заетост на населението.

Струва ни се, че сега действащият конституционно установен принцип, (чл. 23 от Конституция на Република България), а именно, че държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага, не е достатъчна гаранция за обезпеченост на тези дейности. Нещо повече, стратегическа цел с висока степен на важност е и включването на частните икономически субекти в тези процеси. Секторните политики (национални и европейски) са в посока на привличането на бизнеса към научните и образователни институции, в качеството му на основен потребител на съответните ресурси и инвеститор в изследвания, научни продукти и човешки капацитет. Ето защо, ние многократно сме настоявали, че дефинирайки тази цел, в контекста и на европейската секторна политика, държавата следва да създаде поне минимални гаранции и ясни механизми за това стратегически важно участие, като въведе нужните стимули и облекчения. В противен случай всички стратегически документи в тази посока ще останат само добри пожелания в отговор на нечии, извън националните, изисквания.

На следващо място, в чл. 48 от Конституцията е установено правото на труд, като фундаментално право на всеки гражданин. Считаме, че правото на труд и свързаните с него и произтичащи от него права на работниците и служителите имат нужда от допълнения, в контекста на световните и общоевропейски минимални нормативни стандарти, както и продиктувани от изискванията на обществото ни. Ето защо, текста на чл. 48, ал. 5 следва да бъде допълнен и с превърналите се вече във основни права на работниците и служителите, а именно правото на участие в управлението на предприятието и правото на информиране и консултиране. Освен това, тези права трябва да получат и адекватни законови гаранции, каквито към момента считаме, че липсват.

По отношение на широко дебатираната тема, относно конституционно определения брой на народните представители в Народното събрание на Република България, то считаме, че би било справедливо и рационално общия брой на народните представители да бъде ограничен и обвързан с числеността на населението, така както е при общинските съветници в органите на местното самоуправление.

Считаме за важно и въвеждането на норма в Конституцията, даваща право на национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, на законодателна инициатива по конкретни въпроси.

Освен това, според нас е необходимо, социалното сътрудничество и неговите нива и форми да бъдат конституционно установени, като се регламентира тяхната обществена роля, като основен принцип на демократичност при обсъждане на важни въпроси, отнасящи се до трудовите, осигурителните, социално-икономическите въпроси и тези, касаещи жизненото равнище.

В допълнение на предложението считаме, че следва да се засили ролята на административно-териториалните единици и тяхната децентрализация, в това число и финансова, за която толкова отдавна се говори, но така и не бяха въведени реални механизми и качествени нормативни гаранции. И още едно допълнение, освен за възможност за “отзоваване на министри”, следва да се настоява и за установяване на нормативна възможност за “отзоваване” на народни представители, областни управители, кметове на общини и кметства и на общински съветници, по определен ред и с определено мнозинство от лицата с избирателни права в съответното населено място, община, област, избирателен район. По този начин в пълна степен ще се изпълни конституционно установения принцип, че цялата държавна власт произтича от народа и се осъществява от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

на НБС “ВОН” – КНСБ:

                                                                       доц. д-р инж. ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА

Share